|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
J. S. Никита Нанков Johann Sebastian Bach, по-известен като J. S., имал двайсет деца, ала десет от тях си отишли без време. Първото дете, момиченце, починало от простуда, ненавършило и годинка. Второто, момченце, се споминало на два месеца от шарка. Третото и четвъртото, близнаци, били мъртвородени. Втората съпруга на J. S. пометнала петото, шестото и седмото. Осмото дете - което трябвало да бъде абортирано, за да се спаси майката - било кантата в ре мажор, толкова дълга, сложна и оперно красива, че достопочитаемите градски съветници на Лайпциг, които наели J. S. с договор и под клетва, изрично забраняващи писането на кантати, които биха затруднили пеенето на лютеранското братство в която и да е от трийсетте църкви в града и биха го отклонили от мислите за Бога, изгорили творбата. Деветото умряло дете било Токата и фуга в ре минор BWV 565, която днес е най-прочутата творба за орган. Някои музиковеди твърдели, че тя е недостойно проста за гения на J. S., докато техните опоненти доказвали, че единствено гений като J. S. може да сътвори този ненадминат шедьовър от толкова прост материал. Поради това бащинството на това дете всъщност е недоказано. Последното мъртво детенце било назначаването на J. S. за Directore Chori Musici Lipsiensis - Директор на хора и музиката в Лайпциг. Понеже двамата по-предпочитани кандидати преди J. S. отказали поста, в протокола на Градския съвет било записано: “Тъй като не можем да намерим добър музикант за тази длъжност, трябва да се задоволим с посредствен.” И назначили J. S. от немай-къде. 17-23 януари 2017 г.
© Никита Нанков |