ИСТОРИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА

Никита Нанков

web

Wolfgang Amadeus Mozart (1756-1791) бил така суетен, че винаги носел обувки с огромни сребърни катарами дори и когато спял. Ludwig van Beethoven (1770-1827), напротив, предпочитал обувките с копринени фльонги, които при нужда използвал и да връзва на кукуригу необузданите си коси. От своя страна Johann Sebastian Bach (1685-1750) за нищо на света не се разделял с подпетените си чехли от мека агнешка кожа, които позволявали краката му да се проветряват. Пётр Ильич Чайковский (1840-1893) пък винаги ходел с обувки с оранжеви връзки, за да прикрива сексуалните си предпочитания, и по това се отличавал от Antonio Lucio Vivaldi (1678-1741), който си умирал за лимоненожълтите връзки, които чудесно се съчетавали с рижите му букли. Трябва да се спомене, че Giovanni Pierluigi da Palestrina (1525-1594) предпочитал да се разхожда по чорапи.

Всичко това обаче коренно се променило, когато чехълът на Bach се изхлузил, докато той свирел на орган Toccata und Fuge in d-Moll в Thomaskirche. Mozart тръгнал с лимоненожълти връзки, Vivaldi подкарал с катарами, Beethoven вече не събувал чехлите, Чайковский запотропвал в патъци с фльонги, Palestrina бил принуден да носи обувки с оранжеви връзки, а Bach по необходимост зашляпал на бос крак.

Изброените революционни историко-политически, социално-икономически и културно-музикални преобразувания отбелязали края на музикалния ренесанс, барок, класицизъм и романтизъм.

Когато авангардистите се втурнали на сцената, публиката станала на крака и бурно зааплодирала калните им чепици с грамадански златни ципове, фалшиви порцеланови копчета и без подметки - и тутакси избягала от залата.

23 май - 7 юни 2016 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2017, № 2 (207)