Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ

Никита Нанков

web

Напоследък Капка Тръпкова често се чувства като просякиня. Особено когато е в студената си баня с капещ кран. Студена, понеже Капка Тръпкова пести и отоплява само една стая. Тя мислено се вижда как клечи на ъгъла и предлага любов в пластмасова чашка, но минувачите се извръщат на другата страна и бързешком отминават.

Капка Тръпкова се върти в леглото и мисли. На няколко сайта за интернетно сватосване тя постоянно забелязва неколцина мъже, които е виждала по подобни сайтове и преди десет години. Разпознава тези мъже, понеже и сега те се описват с все същите думи и слагат все същите снимки както някога. Защо тогава мъжете казват, че само жените хитрували? Преди години, когато летеше на крилете на любовта към поредната среща с идеалния мъж, тя всеки път откриваше, че снимките на тези мъже още тогава не приличаха на обектите си.

Капка Тръпкова се опитва да заспи с хубави мисли, но очите й сами се отварят. Тя скоква от леглото и трака по клавишите на лаптопа си: “Пишете ми само ако наистина сте готови да се посветите на една жена в дълбока, интимна, еротична и палава връзка и начин на живот. И освен това ако активно търсите моногамни и всеотдайни отношения. Аз изобщо не съм религиозна и не търся мъж, за когото религията е важна част от живота му. Да ми пишат само непушачи и хора, които не употребяват наркотици. Предпочитам високи и чувствени мъже. Чувствеността е абсолютно необходимо изискване! Искам мъжът да е гладко избръснат и да няма татуировки и пиърсинг. Е, все пак ако мъжът е идеален във всяко друго отношение, една дискретна татуировчица няма да е от значение. Признавам и че на някои мъже - не много обаче! - добре поддържаната брадичка ги прави много привлекателни и секси. Особено ако пушат лула. Но моля никакви мотоциклети, понеже мотоциклетите са причина за прекалено много смърти в семейството! Искам мъж, който да желае три деца, да е грижовен баща, винаги усмихнат и щедър, и който може да поправя всичко в къщата.”

Капка Тръпкова препрочита написаното, остава доволна и пак си ляга. Тя си мисли, че спи сама вече трета година и е крайно време нещата да се променят. Преди три години - или преди цели четири? - тя спа три нощи с идеалния мъж, който й шепнеше: “Богиня! О-о, богиня!”, и я заклеваше да се омъжи за него. Божичко, каква любов! Коленете на мъжа бяха съвършени, а тялото му бе като куршум! Всички забелязаха промяната в нея. “Светиш като китайски фенер!” - й казваха колежките завистливо. На четвъртия ден жената на идеалния мъж се върна от командировка и той се прибра при нея.

Капка Тръпкова пак става и пак пише: “Според мен интелигентността и чувството за хумор са невероятно привлекателни. Аз съм много любвеобвилна и изражението на лицето ми безпогрешно показва мислите ми. (Последното изречение трябва да се отдели с червено, да се напише с курсив и удебелено и да се подчертае с двойна линия!) Аз обичам да докосвам и да ме докосват. И много обичам бавните и дълги целувки. Забелязала съм, че по правило по-ниските мъже, особено ако имат рошави бради и са набожни, също ужасно обичат да се прегръщат и целуват, ммммммм, те са гушкави като огромни котараци. Искам да живея, откривайки света, светейки като китайски фенер, развяла коси на мотоциклет, сгушена в прегръдката на мъжа, когото обожавам, и винаги да съм сигурна, че той знае, че усмивката ми се дължи на това, че той е с мен!”

Капка Тръпкова си ляга щастлива с вярата, че утре сутринта, като се събуди и надникне в лаптопа си, там ще я чака дълго-предълго писмо от мъжа, когото търси. Тя се пита дали отношенията им ще започнат като връзка от разстояние, която се разгаря с всяко ново писмо, и след това тя ще се пресели там, където живее любимият й, или ще е по-добре първо да избере къде да отиде да живее и вече после да търси идеалния мъж само на това място.

Капка Тръпкова скача от леглото, изтичва в банята и се гледа в огледалото. Зъбите й са бели и равни, устните й са още пухкави, патешкото краче на бръчиците край очите й никак не личи, особено когато се смее. Капка Тръпкова си слага гримче - розовко, лилавко и охра, най-топлата гама - докосва с червилце устните, подчертава веждите и миглите, за да се отворят очите й, тези прозорци към душата. И тя се смее пред огледалото, и прави мили муцунки, и говори съкровено на някого, чието име още не знае, но вече ясно дочува - то пее в съзнанието й като китайски цимбали. Този познат непознат се мярка в огледалото, той е зад нея и мило й се любува. Кап-кап-кап! - тананика името й капещият кран. Капка Тръпкова си ляга сияеща и се опитва да заспи и да сънува прекрасни сънища.

На сутринта, усмихвайки се, тя обяснява на колежките си, че очите й пак са подути и зачервени, понеже още една котка й е умряла: “Такава добра-предобра котка!... И все се гушеше на скута ми...”

Г-жа Станойчева, пълничка дама на средна възраст, слуша котешките истории на по-младата си колежка Капка Тръпкова, гледайки през прозореца. И там, някъде далеч, вижда пухкави бели облачета в лазура, облени в слънце зелени морави под вековни дървя, дъговидни мостчета над кристални ручеи и симетрично наредени бели кръстове, с порцеланови овални портретчета, и на всяко портретче се усмихва по един гладко избръснат котарак с рошава брада и лула между зъбите, който те гледа така, че а-ха и ще ти заговори: “Богиня! О-о, богиня!”.

21 юли - 23 октомври 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.11.2011, № 11 (144)