ИЦОВИ МУ РАБОТИ

Никита Нанков

web

В мига, в който Ицо Лукарски се ражда, той възроптава: “А-а-а, това не съм аз! Аз имам съвсем други планове за живота си!” Ицо Лукарски заживява като ембрион, който тепърва ще се роди по свой собствен начин и желание. В детската градина Ицо Лукарски винаги облича престилчицата и изяжда кашичката на някое друго дете, а в училище не отговаря, когато учителите го викат по име. “А-а-а, я стига! Аз не съм Ицо Лукарски! - тросва се той. - Никога не съм бил и никога няма да бъда!” Като студент Ицо Лукарски подписва есетата си с “Жан-Пол Сартр”, “Фьодор Достоевски”, “Поп Харитон” или “Лили Иванова” и пише ту с лявата, ту с дясната ръка, за да не бъде свързан с един определен почерк. Когато се влюбва, той се обажда на приятелката си от различни телефони, говори й с различни гласове и я изоставя след две седмици, като се оплаква на всеки срещнат, че тя му е изневерявала с различни мъже, всеки от които е твърдял, че не е Ицо Лукарски. На сватбата си Ицо Лукарски се появява в бяла рокля и було с розови цветенца. На венчавката той прочита думите на свещеника и подканва младоженците да се целунат, а после изтичва в дамската тоалетна да оправи червилото и жартиерите си. Когато му се ражда син, той довежда вкъщи десет момиченца, срещнати на улицата, и настоява, че именно те, а не синът му, са неговите деца. В службата Ицо Лукарски сяда на бюрото на съседа си и когато идва началникът и му задава въпрос, той му отговаря не като подчинен, а като началник. Казват на Ицо Лукарски, че нито се води, нито се кара. “А-а-а, това не е така! - обижда се той. - Аз ям спанак и произвеждам в организма си желязо, което се превръща в магнетит, вещество, което безпогрешно ме води по посоките на магнитнoто поле на Земята.” И Ицо Лукарски демонстрира как следва правилната посока, като ходи по диагонал, твърдейки, че е шахматен офицер. Той има собствена теория за северния и южния полюс на магнита: северният полюс е всъщност южен, а южният - северен. Твърдението, че северният полюс бил северен, а южният - южен било мозъкопромиваща измама, родена от конспирацията на международните корпорации, които били сключили таен пакт за преразпределянето на света, и преразпределянето започвало именно с объркването на магнитните посоки. Едно объркано и безпътно човечество много лесно падало в лапите на корпорациите! Ицо Лукарски не се пенсионира, а продължава да работи на законното основание, че току-що е завършил университета и е назначен на длъжността преди два дни, поради което му остават още четиресет години до пенсия. Когато жена му умира, Ицо Лукарски не проронва сълза. “А-а-а, никога не съм виждал тази жена!” - скръцва със зъби той на близките си, които настояват той да облече черен костюм и да крачи след ковчега. Накрая Ицо Лукарски умира. Чиновникът написва името “Ицо Лукарски” в смъртния акт, но Ицо Лукарски го тупва по рамото и му казва: “А-а-а, така няма да се разберем! Ицо Лукарски не може да умре, понеже той изобщо не е раждан!” Чиновникът изсумтява и тъй като ръцете му са къси, се зачесва между плешките с химикалката, чиято долна половина е кремава, а горната - виненочервена.

4 декември 2010 - 1 юни 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2011, № 7 (140)