НЕУКРОТИМИЯТ HERR HERBERT

Никита Нанков

web

Herr Herbert von Karajan (1908-1989) е най-известният диригент на класическа музика. Той е и класическият музикант с най-много продадени записи, които се изчисляват на над 200 милиона. Славата му се дължи не само на изумителния му талант, но и на неукротимата му амбиция.

За да ускори музикалната си кариера, през 1933 г. Herr Herbert става член на нацистката партия. За да ускори още повече кариерата си, през 1941 г. той заминава като доброволец на Източния фронт. При боевете за Москва през ноември същата година, докато сочи с показалец звездата на Кремъл в близката далечина, измръзват върховете на пръстите му. След това измръзват и двете му китки. След това и двете му ръце до лактите. След това до раменете. Целите му ръце са ампутирани. Но Herr Herbert не се отказва от дирижирането, а продължава да дирижира с крака.

През 1944 г. той заминава като доброволец на Западния фронт, за да ускори кариерата си, като се предаде на настъпващите съюзници. В Ардените, през декември същата година, клатейки крака на един заснежен клон в очакване на някой да го плени, измръзват пръстите на краката му. След това измръзват целите му ходила. След това целите му крака, които също биват ампутирани. Но Herr Herbert не се отказва от дирижирането, а продължава да дирижира с нос.

През 1955 г. той става доброволец в изследването на Северния полюс, за да ускори кариерата си, като оглави Берлинската филхармония. Поучил се от злощастията си на Източния и Западния фронт, той много внимава да не му измръзнат пръстите на ръцете и краката и успява да се опази невредим. На 12 март същата година Herr Herbert забелязва на белия сняг една черна точка. Когато се навежда да я изследва, точката казва “Ам!” и му отхапва носа. Но Herr Herbert продължава да дирижира с език.

През 1961 г. той става доброволец в изследването на Южния полюс, за да ускори кариерата си, като издига Берлинската стена и дирижира както Западноберлинската филхармония, така и Източноберлинската филхармония. Той много внимава да не изследва една черна точка, която казва “Ам!”, и успява да се опази невредим. На 24 септември същата година той забелязва на белия сняг две черни точки. Когато се навежда да ги изследва, точките казват “Ам! Ам!” и му отхапват главата. Но Herr Herbert продължава да дирижира.

Не е известно как точно продължава да дирижира, понеже Herr Herbert отнася голямата си професионална тайна в гроба. На погребението ковчегът му е отрупан с цветя - което всъщност не е трудно, понеже тленните му останки са положени в кутия за обувки No 44, откъдето Herr Herbert продължава да дирижира, за да ускори кариерата си.

29 ноември - 3 декември 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2010, № 4 (125)