Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Г-Н ПЕТРОВ

Никита Нанков

web

Г-н Петров страшно обича круши. Когато забогатява, той си построява грамадна къща. Тя е жълто-зелена като круша. Вратата й е от дъб и прозорче с решетка. Под решетката блести позлатена табелка:

 

Г-Н ПЕТРОВ

 

Вратата е с три заключалки и две алармени системи, които звънят в полицейския участък. В средата на огромния хол има виенска масичка с кристална фруктиера в сребърен обков, пълна с жълто-зелени круши. Г-н Петров обича да си представя как един чудесен ден някой злодей нахълтва в къщата му. Хитроумно отключва трите заключалки, втурва се право към крушите, лигите му текат... Но - стой, приятелче! Крушки ли са ти се приискали? Алармените системи звънят и докато злодеят се усети, двамина полицаи здравеняци му удрят белезниците и го напъхват в бронираната камионетка. Г-н Петров потрива ръце: хи-хи-хи, ето ти, приятелче, крушки!...

Един слънчев ден г-н Петров влиза в къщата си, щраква заключалките и проверява алармените системи. Отива до виенската масичка и си взима една круша. Понечва да я захапе, но... но не е ли тя някак омекнала? Ха! - какво е това? Една мъничка дупчица на един още по-мъничък червей, който е похабил неговата, г-н Петровата круша! Г-н Петров ще даде на злосторника да се разбере! Г-н Петров напряга очи, пъшка, но не разбира дупчицата дупчица ли е, или е тъмнокафява безобидна точица, каквито имат сочните жълто-зелени круши. Г-н Петров грабва лупата. Под втренченото око на г-н Петров се появява врата от дъб и прозорче с решетка. Под решетката табелка:

 

Г-Н ПЕТРОВ

 

Г-н Петров търка очи. Дупчица или точица? Г-н Петров отхапва от крушата и замира в блаженство. И пак гледа през лупата. Дупчицата-точица се вие из вътрешността на крушата. Ха! - та това е хол с масичка, фруктиера и круши. Двамина дебеловрати червея с полицейски фуражки се втурват в хола и удрят белезниците на г-н Петров. Докато го набутват в бронираната камионетка пред грамадната му къща, г-н Петров дочува алармените системи, които пищят на два гласа.

1 юли 1992 - 21 декември 2010 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2011, № 1 (134)