ФРИЗЬОР-ФИЛОСОФИЯ

Никита Нанков

web

- Тази вечер в нашето студио са поканени световно известни фризьори-интелектуалци. Те ще дебатират по въпросите на рошавостта и сресаността. Уважаеми господа, предлагам да обсъдим проблемите в историческа последователност.

- Буда учи, че рошавостта преминава в сресаност и сресаността в рошавост. Следователно рошавостта и сресаността като такива не съществуват, те са празнота и значи те са нищо.

- Даозимът обаче би казал, че колкото повече рошавостта е рошава, толкова повече тя е сресана и колкото повече сресаността е сресана, толкова повече тя е рошава.

- Конфуций твърди точно обратното: рошавостта трябва да е рошавост, а сресаността сресаност.

- Платон има сериозни метафизични възражения срещу подобно редуциране на рошавостта и сресаността. Рошавостта ни е дадена чрез сетивата и затова тя е само деформирано отражение на сресаността, която е постижима единствено посредством разума. Рошавостта е преходна, противоречива, измамна и неморална, докато сресаността е вечна, логична, истинна и етична.

- Софизмът не е съгласен с тази теза. Според нас човекът е мярка за всички неща и ако аз поискам да видя рошавостта като сресаност, а сресаността като рошавост, аз мога да го направя. Съжденията ми за рошавостта и сресаността са изцяло зависими от контекста.

- Трябва категорично да се заяви, че рошавостта и сресаността не зависят от волята на човека и положението му в света, а само и единствено от волята на Бога.

- Но тогава какво би било първичното основание на философията? Ние, картезианците, смятаме, че сресаността като моя идея предшества рошавостта като мое практическо състояние. Сресан съм, ergo съм рошав.

- Никой феноменолог не би се съгласил с подобна безсмислица. Рошавостта като мое практическо състояние философски предшества сресаността като мой рационален конструкт. Всички беди във фризьорството идват от факта, че ние слагаме колата пред коня, тоест, че ние сме забравили, че рошавостта като наше бъдене в света предшества сресаността като наше осъзнаване и теоретично формулиране на рошавостта.

- Диалектиката разглежда рошавостта и сресаността като етапи от развитието на Световния дух. Сресаността е отрицание, но и частично запазване и повдигане в степен на рошавостта, а рошавостта е отрицание, но и частично запазване и повдигане в степен на сресаността. Не трябва да се говори за рошавост и сресаност, а за срешавост и рошаност или, още по-точно, за срешаворошаност.

- Заратустра рече: диалектиката на срешаворошаността е тотално-универсално-систематизиращ наратив! Няма нито рошавост, нито сресаност, а има само отделни косъмчета, които не могат да се подведат под общото понятие фризура. Когато оплешивяваме, ние не губим своята рошавост или сресаност или срешаворошаност, а отделни косми. Бог е мъртав, понеже е плешив - и никоя перука не може да прикрие този факт!

- Всъщност рошавостта е подсъзнателното, вагинално-орално-аналното, а сресаността е съзнателното, фалусно-пенисно-фалическото.

- Досега фризьор-философията само се е опитвала да обясни рошавостта и сресаността под формата на фразьор-философия, но сега трябва и да ги промени! Фразьор-философията е опиум за народа! Да грабнем гребена и ножицата! Фризьори от всички страни, съединявайте се!

- Едно творческо допълнение към преждеговорившия: гребени не ни трябват, ножиците са ни напълно достатъчни. Има коса - има проблем за рошавостта и сресаността. Няма коса - няма проблем за рошавостта и сресаността. Същото важи и за ушите, носовете, езиците и главите. Много е просто!

- Господа, господа, моля ви не се хващайте за косите!... Нека водим цивилизован дебат!... Ох-ох, не ме скуби бе!... Предаването ще продължи след рекламите!...

22 април - 1 май 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2011, № 6 (139)