ERIK MALINTSCHEWSKI

Никита Нанков

web

1.

Erik Malintschewski е висок представителен мъж, все още млад, с гъста вълниста коса, тънко засребряла по слепочията, и изящен нос с гърбичка и топче. Кожа мургава, устни лилаво-страстни, очи зад очилата с черни рамки - тъжни. Жените лудеят по него и той, полегнал на скута на поредната си любовница, изказва крилати мисли. Но всичко това няма особено значение, понеже Erik Malintschewski е гениален писател. Дори и да беше нисък, стар и трътлест, по портретите в класните стаи пак щяха да го изобразяват висок, все още млад и представителен, тъй като, както казахме, той е гениален писател.

Един следобед Erik Malintschewski седна и, докато си играеше с котарака си Spas, за три часа и нещо написа четиритомен роман-епопея. Единственият проблем беше заглавието. “Война и война”? - тавтологично. “Мир и мир”? - лозунгово. “Мир и война”? - неблагозвучно. “Война и мир”? - да, това беше гениалното заглавие! Erik Malintschewski изпрати романа в издателството, но оттам му отговориха, че такава книга вече била написана.

Нашият герой не оклюма и, понеже работеше бързо, на другия ден, докато си подрязваше косъмчетата в носа, написа автобиографична пиеса, в която героят, все още млад и представителен любовник, с изящен нос с гърбичка и топче, убива чичо си, също представителен любовник, макар и не в първа младост, който пък е убил бащата на все още младия любовник и се е оженил за майка му, също представителна любовница, макар и не в първа младост.

Читателю, доверенико, трябва да знаеш, че Erik Malintschewski е не само гениален писател, но и несравним полиглот и пише творбите си на различни езици. Романът-епопея например беше на най-звънък руски (примесен тук-таме с не по-малко кристален френски), а пиесата му беше на божествен петостъпно-ямбен английски. От второто издателство му отговориха, че такава трагедия вече била написана и се казвала също “Хамлет”.

Erik Malintschewski не се отчая, а една сутрин, между джогинга и брънча, написа поема, възпяваща пагубния гняв на един воин-полубог, който първо се цупел и не въртял меча, но после не се цупел и така развъртял меча, че намушкал един воин-шлемовеец, с което поемата, общо взето, и завършва, тъй като конфликтът е изчерпан. Този път заглавието хрумна на Erik Malintschewski лесно, поради благозвучието и географската си определеност - “Илиада”. Понеже сюжетът беше митичен, той написа поемата в гръцки хекзаметри. Но и третото издателство отхвърли творението му с довода, че то вече било написано от друг.

Така Erik Malintschewski достигна до прозрение, което, в една тиха майска вечер когато люляците в градината ухаеха бясно, като за последно, сподели във формата на крилата мисъл с поредната си любовница, положил гъстата си вълниста коса на уханния й скут:

- Нищо не погубва гения по-сигурно от заговора на световната посредственост!

И като каза това, Erik Malintschewski отправи тъжните си очи към безкрая, потръпна и - издъхна.

2.

Erik Malintschewski е висок представителен мъж, който, полегнал на скута на поредната си любовница, изказва крилати мисли. Ако в Wikipedia прочетете, че той е най-гениалният писател-полиглот - повярвайте го, но ако прочетете, че вече е умрял, не го вярвайте, ами редактирайте незабавно Wikipedia-та, този галактичен компендиум на фолклорната мъдрост, защото геният не умира, колкото и заговорът на световната посредственост да се напъва да го погуби.

Като всеки гений, Erik Malintschewski често скучаеше, тъй като светът беше духовно бледен, постен, безвкусен за неговия необикновен ум. В един следобед, в който люляците ухаеха като за последно, Erik Malintschewski, обхванат от вселенска ennui, реши да се разтуши сред най-близките си приятели - другите гении, които, макар и не от неговия мащабен мащаб, все пак бяха най-доброто, което светът в своята артистична и интелектуална убогост можеше да му предложи. Той отиде в Библиотеката, в залата за Най-великите Книги, и посегна към най-дебелия том, подвързан в кафява кожа със златен филигран във формата на ромб в центъра на корицата. В него се разправяше за един император, който нападнал Русия, за да я превземе, но, след като превзел Москва, разбрал, че Москва може да бъде превзета, но Русия не може да бъде превзета. Още на първото изречение Erik Malintschewski се попрозя, понеже книгата вече му бе позната като тефтерчето му с телефоните на неговите любовници. Погледна заглавието и разбра, че това всъщност е роман-епопея, написан от него самия преди около седмица на руско-френски. Той остави книгата с досада и зачете втора. Там ставаше дума за един все още млад и представителен любовник с изящен нос с гърбичка и топче, който убил чичо си, докато двамата си беседвали ямбично на английски. Erik Malintschewski тутакси позна и тази книга, понеже и тя беше написана от него. В трета книга Erik Malintschewski зачете за пагубния гняв на някого си, но захвърли отчаян и нея, понеже и нея знаеше наизуст - от първия до последния хекзаметър, които сам той бе съчинил преди няколко дни.

Неизказно потиснат, Erik Malintschewski напусна Библиотеката, достигнал до прозрение, което сподели във формата на крилата мисъл, положил гъстата си вълниста коса на уханния скут на поредната си любовница:

- Нищо не погубва гения по-сигурно от заговора на световната скука!

И като каза това, Erik Malintschewski отправи тъжните си очи към безкрая, потръпна и - издъхна.

3.

Историята на Erik Malintschewski най-убедително доказва, че Erik Malintschewski е гений от най-мащабен мащаб, понеже онзи, който уж е написал “Война и мир” преди него на руско-френски, не е написал “Хамлет” на английски, а пък “Илиада” на гръцки, нито оня, който е написал “Хамлет” на английски, не е написал “Война и мир” на френско-руски и “Хамлет” на английски, да не говорим, че оня, който е написал “Илиада” на гръцки, не е написал “Война и мир” на руски с френски, а пък “Хамлет” на английски.

4.

Скъпи читателю, безценни доверенико, доразкажи пълната история на безсмъртния Erik Malintschewski в Wikipedia, моля! И ако може - на всички световни езици!

13-16 октомври 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2009, № 11 (120)