БОЖЕСТВЕНИЯТ ENRICO

Никита Нанков

web

Enrico Caruso (1873-1921) е най-забележителният тенор в историята на оперното изкуство. Огромната му слава се дължи както на изумителния му талант, така и на умелото използване на новата за времето звукозаписна техника, която позволява божественият му глас да му спечели милиарди почитатели по всички кътчета на земното кълбо. Всъщност онова, което почитателите на Enrico мислят, че е Enrico, не е Enrico, а е студийна магия и шашма на продуценти и инженери, които са създали по електронен начин митичния Enrico за комерсиални цели. Но - да не се отклоняваме от темата.

И така - Enrico е най-забележителният тенор в историята на операта, но все пак той имал един мъничък проблем - като пеел, особено в любимите си италиански опери, много плювал. Отвори си устата и а-ха да запее, но слюнките му вече се стичали по брадичката и шията му, а с развихрянето на бурните оперни страсти почвали да хвърчат към партньорите му, оркестъра и публиката чак до петия балкон. Затова останалите певци, оркестърът и публиката обличали непромокаеми брезентови гащиризони с качулка. Плюването никак не пречело на пеенето на Enrico, но все пак, понеже си бил свенлив от малък, той доста се притеснявал и умело прикривал недостатъка си. В началото го правел с попивателна хартия, после преминал на марли, ватени тампони, възглавници, бали с памук и пухени дюшеци. Най-накрая един прочут нюйоркски лекар евреин му предписал преди излизане на сцената върху дюшеците да си прави и дренаж с едър чакъл, покрит с половин метър пясък. С това слюнчавенето почти изчезнало.

Enrico се смущавал и от друго - като пеел, той не само се слюнчавел, но и зверски се потял. Тъкмо зине за любовно излияние - и потта зашуртявала по гърдите и гърба му и правела локви по сцената, в които дамата на сърцето му се удавяла. Enrico ловко криел и този мъничък проблем. В началото пъхал под костюма си носни кърпи, после почнал да се увива с пешкири, хавлии, одеяла и да се крие в специално направена за него шатра, която била неизменна част от декора на всяко представление. Накрая същият доктор, който почти го избавил от пръскането на слюнки, му предписал да носи и специални ботуши модел “улук с водосточна тръба”, в които потта се събирала и по преплетени по сцената тръби, под напора на седем бензинови помпи, всяка с мощнист 300 конски сили, се извеждала в градската канализация и оттам изтичала в океана.

Запленената публика, разбира се, не подозирала нищичко за двете мънички неудобства на великия певец. Затова, когато той се появявал на сцената с уста, натъпкана с възглавници, дюшеци, чакъл и пясък, омотан с одеяла, в специалните си ботуши с тръби и помпи, обгърнат от бензинов пушек и оплетен в сценичната шатра, безбройните му почитатели го гледали като божество и изпадали в неописуем екстаз.

16 юли - 6 август 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2013, № 11 (168)