ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА

Никита Нанков

web

Днес по обед всички информационни агенции съобщиха, че след няколко хилядолетия изследвания и опити най-накрая е открит еликсирът на живота. За този факт се знаеше от известно време, но досега липсваше официално потвърждение. Г-н Алафин Понаретокип, президент на Международната асоциация на алхимиците, представи новия подукт на специална пресконференция.

- Ние не само успяхме да постигнем заветната мечта на човечеството - откриване на еликсира на вечния живот - заяви г-н Понаретокип, - но и разработихме три вида еликсирни продукти. Синият еликсир е за тези, които желаят да продължават да живеят безкрайно. Жълтият е за хора, които искат завинаги да останат на същата възраст. А червеният еликсир е за онези, които горят от нетърпение да изпитат съществуването в цялата му пълнота и разнообразие. Ние сме напълно уверени, че всички наши клиенти ще бъдат сто процента доволни. Ако някой има оплаквания, нека върне еликсира и ние ще му възстановим парите, без да задаваме въпроси.

На пресконференцията стана ясно, че през последните години еликсирът е бил в период на изпитание от доброволци с разнообразни демографски, генетични и антропологични профили в различни части на земното кълбо. Ето какво разказаха пред журналистите хората, опитали еликсира.

- Когато започнах да ползвам синия еликсир - сподели Ябедза Мирамор, домакиня от Барселона, която пие еликсира от две и половина години под надзора на екип от опитни алхимици, - с мен започнаха да се случват чудеса. Ако се разболея или имам някаква болка, няма нужда да се лекувам, понеже еликсирът ме прави безсмъртна. Болестите се трупат в мен, разрушават органите ми, аз старея, но не умирам. Макар да съм само на 34 години, аз вече съм изпитала всички болести и недъзи, а също така безкрайната самота на човек, надживял близки и приятели и живеещ във времена, които изобщо не познава. Горещо препоръчвам синия еликсир на всички, които имат мазохистични наклонности!

Гимназистката Буборея Бобина от Йоханесбург, която пие жълтия еликсир от шест месеца, каза следното:

- Аз съм ужасно влюбена в най-страхотното момче и искам завинаги да остана на шестнайсет години. Затова започнах да пия жълтия еликсир. След първата доза аз и приятелят ми се скарахме, понеже той се надъни с дрога, а не ми даде и на мен. Аз му изкрещях, че е кретен. Той ми отвъртя шамар. Аз му изкрещях, че е кретен. Той ми отвъртя шамар. Аз му изкрещях, че е кретен. Той ми отвъртя шамар. Аз му изкрещях, че е кретен. Той ми отвъртя шамар. Аз му изкрещях, че е кретен. Той ми отвъртя шамар...

Ринпоче Бачибарарара, безработен от Делхи, който приема червения еликсир от три години и два месеца, говори за живота в пълното му разнообразие:

- Преди да започна да употребявам червения еликсир, аз бях чувал за вечното прераждане, но си мислех, че това са глупости. Религията - опиум за народа и прочие. След първата доза обаче разбрах, че не съм бил прав. Превърнах се в богата млада жена в Париж, която ходеше от парти на парти. Удоволствието беше неописуемо. След втората доза се превърнах в прасе във ферма в щата Индиана, САЩ. Прасетата са най-интелигентните животни и аз имах невероятното преживяване да чета Ницше в оригинал. След третата доза се превърнах в динозавър и изядох алхимика, който ме наблюдаваше. След четвъртата доза...

Г-н Бачибарарара не бе в състояние да продължи, понеже се прероди в камък. Ще довършим интервюто с него, когато се прероди в нещо, способно да говори.

10-11 април 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2011, № 2 (135)