EL ALMA ESPAÑOLA

Никита Нанков

web

В библиотеката на Museo del Prado, националният испански музей за изкуство, е открита книга, подвързана с човешка кожа. Книгата се казва “El alma española” - “Испанската душа”. Автор на книгата е забравената днес испанска поетеса от началото на XX век Bovinae Bovidae. От малкото, написано за нея, научаваме, че тя вероятно е родена в малка ферма в южната част на провинцията Extramadura в самия край на XIX столетие. В местните църковни архиви няма данни дали е кръстена и какво е религиозното й вероизповедание. В спомените на тамошния селски учител - любител етнограф - може да се прочете, че в началото на земния си друм Bovinae Bovidae не блести с нищо особено и расте като всички тамошни деца: от самото си раждане тя е вегетарианка и обича да прекарва дните си из тучните поля около фермата, където като малка първо скача и играе боса, a по-късно, вече пораснала, се отпуска и става дори флегматична, но продължава да обича природата и затова броди сред тревите, размишлява и, прислонена по пладне под сянката на някое самотно дърво, съчинява първите си творби. Сред селските ливади с дъхави лайкучки и лавандула тя се учи и да дъвчи, без да мляска. Младата поетеса рано осиротява, тъй като, според непотвърдени данни от вече престарелите и склерозирали съседи на семейството, родителите й са убити при неясни обстоятелства, вероятно от удар с чук по челото - традиционният и наследен от Инквизицията начин за прощаване с родители, които поради старост вече не могат пълноценно да служат на обществото. След кончината на родителите си поетесата е откарана в Мадрид, където живее до самата си смърт - отначало в задния двор на една млекарница, а по-късно в бараката зад една фабрика за кожени изделия. В испанската столица тя се издържа като кърмачка на бебета на богати семейства. Тези мадридски пет години са особено продуктивни за Bovinae Bovidae не само по отношение на млякото й, но и творчески. По всяка вероятност през този период на творческо уединение и съсредоточеност тя завършва и единствената си книга, а именно “Испанската душа”. Написана като поетичен дневник на известен мадридски torero и денди, книгата съдържа свободни и римувани стихове и кратки прозаични размисли за необяснимото, но исконно испанско изпепеляващо чувство на едновременна омраза и любов към жертвеното животно, което изпитват матадорите на арената, когато срещу тях са насочени рогата на разярения бик. След съответните лабораторни генетични анализи може да се предположи със значителна сигурност, че подвързията на книгата е направена от кожата на прочутия до Първата световна война мадридски матадор Pedro Jose Barbosa de Leon, който, по всичко изглежда, е таен любовник на поетесата. Ако се вярва на няколко вестникарски бележки в светските хроники от лятото на 1914 г., Bovinae Bovidae често е слагала рога на любовника си и го е превръщала в посмешище за цял Мадрид. Накрая, когато й омръзва да си играе с него, тя се сбогува с любимия си по особено оригинален начин: подобно на неистова вакханка, поетесата разюздано препуска със своя любим и ненавистен Pedro из арената и след пълни три кръга в галоп го запраща мъртъв сред пощурялата от ужас и възторг мадридска публика. Напоследък от старите вестници изплуват нови данни за това, че Bovinae Bovidae само външно е изглеждала бавна и флегматична, но всъщност във вените й е горяла гореща испанска кръв и поетесата се е разправяла по подобен безподобен начин и с другите си любовници, които всички до един се оказват матадори и по всичко личи и бащи на няколкото й извънбрачни деца. Един череп с пробойна в челото, наскоро открит зад бараката на вече изоставената кожарска фабрика, подсказва как е завършила земния си път поетесата. Засега литературните историци нямат убедителен отговор на въпроса как Bovinae Bovidae цели пет години се подвизава в боеве с бикове като е крава.

7-9 юни 2014 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2016, № 6 (199)