|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ Никита Нанков Бяхме се събрали стари познати и приятели, някои не се бяхме виждали години. В началото се оглеждахме един друг с неприкрито любопитство и се разпитвахме кой, какво и що, виждали ли сме тоя или оня, знаем ли какво е станало с еди-кой си и еди-коя си. Като похапнахме и понатежахме, подхванахме философските теми, заоправяхме света. Някой се заоплаква и запроклина, че днес хората станали лоши, не като едно време. Друг му възрази, че не било съвсем така: той познавал барем двеста и петдесет свестни хора - работливи, честни, умни, талантливи, образовани, на които винаги може да се опреш в нужда. Друг го подкрепи - и той знаел двеста и петдесет добри хора. Обади се трети и четвърти - все в този смисъл. Вселената взе да се разхубавява сред напластения цигарен дим и омазнените полупразни чаши. Домакинът доля вино и вдигна тост: - За онези двеста и петдесет в Народното събрание, които сами си ги избрахме! 19 септември 2009 - 18 юни 2010 г.
© Никита Нанков |