Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ

Никита Нанков

web

- Съзнанието ми е опната струна и всеки артистичен полъх изтръгва от него омайни звукове, които аз тутакси споделям с публиката - обяснява критикът Брадикьосев във всяко свое телевизионно интервю, почуквайки авторитетно с показалец по масата. - Трябва дебело да подчертая, че критикът импресионист се отличава от критиците неимпресионисти с един скъпоценен Божи дар, който науката назовава вкус.

- Критикът Брадикьосев е представител на школата на импресионистичната критика, драги зрители - обяснява интервюиращият. - Него не го интересува нито структурата и значението на творбата, нито автора й, нито социалните й контексти, нито интертекстуалните й връзки с други творби, а само, единствено и изключително въздействието на творбата върху него самия.

- Вярно, вярно, amigo! - усмихва се в обектива критикът Брадикьосев.

Той наскоро се е върнал от литературен фестивал в братска латиноамериканска страна и във всяко интервю през последните две седмици носи сомбреро и се обръща към водещия с “amigo”. Преди месец критикът Брадикьосев се появяваше в студиото с каубойска шапка и наричаше водещия “buddy”, понеже току-що беше долетял от книжен панаир в братска Америка.

- Все пак, г-н Брадикьосев, в литературните кръгове се говори, че имате доста пошъл вкус. Вълнувате се, радвате се и се въодушевявяте от фризьорки, педикюристки и камериерки... - заяжда се интервюиращият, за да повдигне рейтинга на предаването.

- Да, радвам се на напълно заслужена слава - ако Мадам Бовари е фризьорка, Ана Каренина педикюристка и Кармен камериерка - или кармениерка - залива се от смях критикът Брадикьосев.

- А вярно ли е, г-н Брадикьосев, че сутрин Вие зачитате нов роман и, стигнал-нестигнал до десета страница, отърчавате на бюрото си и написвате статия “Развълнуван съм!”? Преди обяд преплюнчвате нова стихосбирка и след втората рима затраквате по клавиатурата на компютъра си втора статия - “Зарадван съм!”? А вечер позаглеждате нова пиеса и още в антракта вече сте готов с трета статия - “Въодушевен съм!”?

Критикът Брадикьосев гледа усмихнато в камерата, клати одобрително глава и пухкавата му длан потупва камарата днешни вестници пред него, отпечатали въпросните статии.

- Но, господин Брадикьосев - заинатява се интервюиращият, подкупен от критиците неимпресионисти, за да злепостави публично критика Брадикьосев пред цялата културна общественост, - но, господин Брадикьосев, кое Ви дава основание да се мислите за Божи избраник? Доказателства! Моля дайте доказателства!

- Както обичате, amigo! - взира се в обектива критикът Брадикьосев и носът му се издължава, уловен в лещата рибешко око. - Бог е вложил в човешкото съзнание способността за естетически съждения, наричана още вкус, за да може човекът да се наслади на света, висшето Божие творение, и, наслаждавайки се, да слави Създателя. Тази способност обаче не е дадена всекиму, а само на избраници, които споделят прозренията си с простосмъртните и така, като духовни пастири, ги водят подир себе си. Мозъкът на избраниците има специално развита зона за произвеждане на естетически съждения. Наличието на тази зона се доказва научно чрез формата на черепа. - Критикът Брадикьосев сваля сомбрерото и топето си, завира черепа си в обектива и с показалеца, който допреди малко е почуквал по масата, повежда зрителите на френологична екскурзия по релефа му. - Ето тук, тази издутина зад лявото ми ухо, свидетелства за мозъчна зона, произвеждаща естетически съждения за романи. А тази малко по-надолу - за стихотворения. А тази тук - за пиеси... Вижда ли се добре на екрана? А сега вие, amigo, покажете на зрителите Вашия череп. Така... по-близо до камерата! А-ха - никакви издутини! Както и можеше да се предположи! Нужни ли са още доказателства?

Интервюиращият и подкупилите го критици неимпресионисти са сразени, културната общественост е убедена, простосмъртните зрители са просветени и покорно поемат подир духовния си пастир. Критикът Брадикьосев намества обратно топето си, нахлупва сомбрерото и се усмихва на обектива за довиждане.

Следват реклами за пици.

Вечер, след като гаси нощната лампа, съпругата на критика Брадикьосев се гушва до него, мушва ледените си стъпала между бедрата му и започва да му се гали.

Критикът Брадикьосев лежи неподвижно по гръб, с ръце под главата, гледа играта на светлините и сенките по тавана, деликатно масажира черепните си издутини зад лявото ухо и обмисля следващата си статия. “Какво ме развълнува, вдъхнови и въодушеви, докато днес, попийвайки сок от моркови, четях най-новия разказ “Черна дупка” на писателя Чапразов?” - пита се той, прислушвайки се в зоната си за естетически съждения. И си отговаря: “Ето - това и това ме развълнува, зарадва и въодушеви и още утре аз ще го споделя с читателската публика!”

- У-у-у - вкисва се съпругата, - вече нищо не те вълнува, нищо не те радва, нищо не те въодушевява...

Критикът Брадикьосев с досада отмята завивката, светва нощната лампа, притичва бос до бюрото си, грабва вестниците със статиите си и ги завира в лицето на жена си:

- Не е вярно, не е вярно! Нà - гледай: “Развълнуван съм!”, “Зарадван съм!”, “Въодушевен съм!”... Ама ха-а-а-а-а!... Напоследък изобщо не ме четеш! Станала си бездушна, плашещо бездушна!...

Съпругата отблъсва ръката с вестниците, загася повторно лампата и обръща гръб на съпруга си. Семейният диалог като във филм на Бергман не се получава. “Бездушна ли? Бездушна ли?” - казва си тя. - “Ей сегичка ще видиш дали съм бездушна!” Съпругата безшумно изпуска душата си под завивката. “Пухти от възмущение, критико Брадикьосев! Махай с ръка като с ветрило да отпъдиш безсмъртната ми душа, поела в своя трансмиграционен кръговрат, както учи теорията за палингенезиса на Платон!” - тихомълком се киска съпругата и се прави на заспала.

Ето така, всяка вечер, Йончо и Минка Брадикьосеви съпружески си общуват чрез преносни значения, тоест посредством метафори, както са назовали този род комуникация още древните гърци.

17 септември - 2 ноември 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2012, № 2 (147)