ДЕТСКА РАДОСТ

Никита Нанков

web

Имаше едно време - а може и още да ги има - едни бонбонки, наречени “детска радост”. В целофаново пликче, белички, жълтички, червенички, синички, лилавички, зеленички топченца като грахчета бебчета. Когато хлапето се опита да се добере до радостта, за която е дало цели 10 стотинки, то пробва да разкъса нескопосно направеното пликче. Но пликчето не се къса. Хлапето удвоява и утроява усилията си - първо къса с по два пръста, после с цели шепи, подир туй пробва с нокти, а накрая включва в битката и зъбките. И ето, че пликчето се съдира отгоре додолу и радостта се пръсва и разтъркалва по земята. Хлапето мига на парцали, а бонбонките шаренеят около него. Хлапето е още много малко, за да разбере, че радостта е именно това: шаренията, към която се стремим с нокти и зъби и която всъщност е пръсната навсякъде около нас, а не е онова, което човек си пъха в устата.

Ето, на такива весели пръснати шарени бонбонки ми заприлича, когато те видях за първи път.

11 ноември 2003 - 25 януари 2004 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2009, № 10 (119)