НОВИ ОТКРИТИЯ ЗА ДАНИИЛ ХАРМС

Никита Нанков

web

Един от най-обаятелните герои на великия писател Даниил Хармс е мъдрият старец, който запомня едно, а после си спомня съвсем друго. Напоследък се публикуваха някои нови изследвания, в които убедително се твърди, че прототипът на този герой е самият Хармс. От личната кореспонденция на великия писател, открита наскоро в чекмедже на бюрото на бивш литературен цензор по времето на Сталин, който сега е ректор на Литературния институт в Москва, става известно, че от 29 февруари 1931 г. до 1 март 1931 г. Хармс упорито изучава китайски и запаметява цели 50 000 йероглифа. Изключителността на това постижение става ясна, ако се знае, че дори най-големите китайски интелектуалци, известни като “мандарини” или “литерати”, които прекарват цял живот учейки, помнят не повече от 30 000 йероглифа. Когато на 2 март 1931 г. великият писател Хармс прописва на китайски, започват да се получават абсурдни текстове на руски.

Дотук, до новооткритите факти, завършва единодушието на литературните историци. В интерпретацията на данните обаче мненията на учените се разделят. Според първата група специалисти, русистите, фактите неоспоримо доказват, че у великия писател Хармс може би има нещо руско - било по генетична линия, било по устроеност на подсъзнанието му (както се знае, руснаците са загадъчни души и името на днешна Русия идва от старинната дума на викингите “rus”, която значи “памет” - плувайки от северните морета на юг по днешната река Волга, викингите е трябвало да помнят пътя за връщане, а те не са били особено паметливи, понеже главите им са били кравешки, и те са се опитвали да крият рогата си, носейки специални шлемове). Следователно, заключават русистите, великият писател Хармс принадлежи на руската литература.

Другата група литературоведи, синолозите, напротив, излага непоклатими доводи за това, че Хармс е китаец, който е зубрил йероглифи, за да се издигне до привилегированата прослойка на мандарините и да получи синекурна длъжност от императора, но, понеже си е спомнял не това, което е запаметявал, е прописал на руски. Затова, натъртват те, великият писател Хармс е неделима част от съкровищницата на петхилядигодишната непрекъсната традиция на китайската литература.

За да решат научния си спор двете групи започват тупаник с всички подръчни средства. Когато спорът им остава нерешен дори след тупаника - случай, уникален в научната практика - двете групи решават лично да попитат великия писател Хармс коя хипотеза е истинната. Той внимателно изслушва доводите им, казва “Хм-хм...”, почесвайки се замислено по брадичката, и ги изритва надолу по стълбището, пушейки английската си антиболшевишка лула.

Русистите и синолозите дават великия писател Хармс под съд за обида на науката в тяхно лице (и не само лице, но и задни части, понеже именно тези части, а не лицето, поемат ритниците на великия писател). Когато съдията го пита каква е неговата версия за изритването на учените по стълбите, какво си спомня за този случай, великият писател Хармс сърдечно се усмихва и носталгично разказва как като дете майка му, контрареволюционна, буржоазна, формалистична, индивидуалистична и мистично-идеалистична поетеса, дворянка, монархистка и белогвардейка, която по време на Културната революция съвсем заслужено е била изпратена от хунвейбините да гледа прасета на село, го е приспивала всяка вечер с китайската народна приказка “Курочка ряба”.

31 март 2010 - 31 май 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2013, № 9 (166)