Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧУДНО НЕЩО

Никита Нанков

web

Ицо Лукарски изживява невероятно красива и силна любов след петдесетата си година. Но точно в най-хубавия период великолепната жена, в която е влюбен, се разболява от скоротечен рак и си отива за два месеца.

Какво му остава на Ицо Лукарски, освен да е благодарен на Небесната канцелария, че още го държи жив? Да се моли, да пали свещи, да това и онова, в което не вярва? Ицо Лукарски е силно объркан от всичко, което се случва около него и минава за нормално. Представите му за нормалност се снишават и мигат на парцали. Той протестира, той бълва проклятия към Небесния счетоводител. Той взема хапчета за сън и пие сиропи за успокояване на нервите в работно време.

Хапчетата и соковете не помагат. Проклятията - тоже.

Ицо Лукарски зарязва всичко и заминава на безлюден остров да търси забрава и утеха. Разхожда се с наведена глава по брега и размишлява: “Чудно нещо е човешкият живот! Чудно, чудно нещо!...”

Изведнъж той съзира нечии стъпки по брега и замръзва: “Но нали островът беше безлюден!?”

От грешната предпоставка, че стъпките са нечии други, а не неговите собствени, Ицо Лукарски стига до вярното заключение, че когато някой отиде на безлюден остров, островът вече не е безлюден.

Тъгата по загубената любима отново плисва и дави душата Ицо-Лукарска. Той не може да избяга от човечеството, не може да се скрие от спомена, не може да се излекува от скръбта. Ицо Лукарски спира да се разхожда по брега, оглежда се съдбовно, сваля тирантите си, премята ги през клона на близкото дърво и се обесва.

Ицо Лукарски е спасен!

След като Ицо Лукарски се обесва, островът отново е безлюден.

Ицо Лукарски би могъл да си живее необезпокояван и излекуван на безлюдния остров, ако от правилната предпоставка, че безлюдният остров вече е населен, ако някой избяга на него, той не бе стигнал до грешното заключение, че единствено смъртта ще го избави от населения остров, а значи и от любовната покруса.

Чудно нещо е човешкият живот! Чудно, чудно нещо!...

30 ноември 2010 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2011, № 4 (137)