БУДА

Никита Нанков

web

Professor Hristinka Drandareffska, международно известен специалист по далекоизточни религии в най-престижния американски университет, дописваше книга за китайския будизъм. Започваше да пише на развиделяване, с песента на славеите, и работеше до вечерта, до песента на щурците.

Една заран през отворения прозорец я лъхна мирис на окосена трева. Това я върна в детството й, преминало в една дива и бедна страна на Балканите. Пред очите й се появи планинска река с бели пухкави бързеи, изпълни я благият аромат на борове и здравец, пръстите й взеха да ухаят на мента и диви ягоди. Над върха на планината светеше едро бяло слънце.

Professor Hristinka Drandareffska спря да чука по клавишите. За какво пише тази книга? Кому е потребна тя? В престижните американски университети гъмжи от китайци, които бълват книги по китайски будизъм. Какъв е смисълът от още една книга с блестящи рецензии, която никой няма да чете, и то от някой си, който цял живот се напъва да докаже, че не само не е по-лош от китайците, но е и много по-добър? Нима будизмът е умопомрачителна логика и метафизика? Защо? Защо?

Professor Hristinka Drandareffska тръсна глава, загаси компютъра и се захвана с чистене, труд, който не беше упражнявала от студентската си младост. Нахвърли в кашони книгите, които преписваше докато пишеше своята книга. Кашоните смъкна в мазето. После се размисли и ги примъкна в гаража. Пак се размисли и ги намята в контейнера за смет. До вечерта търка и лъска огромната си къща, за чиято чистота вече от много години се грижеха две дребнички мексиканки, които идваха веднъж седмично.

Привечер Professor Hristinka Drandareffska полегна на шезлонга на терасата, притвори очи под розовата светлина на залеза и се опита пак да долови мириса на окосена трева. Мирисът беше изчезнал.

Professor Hristinka Drandareffska усети, че дрехите я стягат, че тя пълнее, но, противно на гравитационната логика, се чувства все по-лека. Пред очите й се появи реката от детството, боровете, дивите ягоди. Над планината бялото слънце заемаше половината небе. По бузите й, за чиято гладкост се грижеха две тихи индонезийски козметички два пъти седмично, проблеснаха сълзи.

Прас! - копчето на блузата й отлетя. Прас! Прас! - отлетяха и закопчалките на полата и сутиена й.

На другата сутрин Professor Hristinka Drandareffska влезе в клас петорно напълняла, небрежно загърната с нещо като роба или тога, която бе импровизирала от жълтите завеси в приемната си. Не седна на кожения стол пред бюрото, както правеше вече двайсет години, а увисна половин метър над бюрото с крака, скръстени в позиция лотус. На устните й грееше усмивка.

- От днес вече няма да учите от книги. Изхвърлете ги, стъпчете ги, изгорете ги! Само ще слушате Мълчанието и ще вниквате в Нищото - каза Professor Hristinka Drandareffska на студентите. - И не ме гледайте така скептично.

- Да ви кадим ли благовония? - обади се най-прилежната студентка.

- Разбира се.

- А може ли да ви принасяме и чекове? - попита най-интелигентният студент.

- Иска ли питане? И колкото за по-големи суми, толкова по-добре.

Като чуха това, студентите се проснаха ничком в богобоязливо благоговение и залазиха със скимтене по пода.

1-4 април 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2010, № 5 (126)