БРОИЛКА

Никита Нанков

web

Завод - над него облаци от дим.

Улица с блеснали витрини. Пред тях - гаврошовци с въздишка плаха на уста.

Срещат се огняроинтелигент, добър другар и гаврошовец с прихлупен до очи каскет

Огняроинтелигентът:

- Друже, къде е шкембеджийница “Животът ще дойде по-хубав от песен”?

Гаврошовецът:

- Друже, карай по улица “Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми, бум!”. Като стигнеш до пресечката с улица “С тръба зове свойте братя всички на оръжие”, завий наляво по улица “Вековната злоба на роба”. След стотина метра ще стигнеш до площад “Свил десницата корава”. Отдясно ще видиш банята “Грабвайте телата някой се изкряска”. Шкембеджийницата е до банята.

Огняроинтелигентът стига до банята, но до нея няма шкембеджийница, а сладкарница “Две хубави очи в тихия пролетен дъжд”. Огняроинтелигентът решава, че сега, когато се отърсва земята от отровната си плесен, е все едно дали ще яде шкембе чорба или тортичка и решително влиза в сладкарницата, подсвирквайки си “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”. В сладкарницата има само една свободна масичка, на която седи прелестна госпожица с шапчица в стил душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа.

Огняроинтелигентът:

- Другарко скъпа, мога ли да седна до теб? Искаш ли да ти поръчам една боза “Песни юнашки хайдушки”?

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, нека се представя. Аз съм български войвода, тук се слуша мойта воля, аз съм капитан, бум, и много войски и народи покорил е мечът мой. Аз съм Левски, ей ме на, и честно ще умра като работник като сам юнак на коня. Кръв ще леем днес!

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, освен това аз съм синият синчец, аз съм Сънчо и ида от горица... Това е моята тежка, човешка, жестока, безока съдба.

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, имаш ли нещо против да те целуна по шията, защото щурмът е отчаян, а отпорът е лют? Да срещаме желязото с железни си гърди!

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, усещам те така близка, сякаш винаги съм те познавал! Запей ми, девойко, на жалост! Кажи ми, сестро, де - Караджата?

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Всъщност, другарко скъпа, знаеш ли какво е чудо, чудо станало, чудо станало в каменна Клисура?

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, топчето пукна и Европа се стресна! Път ще се прокарва, дружке, тука, нов път в тези канари!

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, дай ми телефона си? Велик е нашият войник! Понякога ще идвам във съня ти със страшния си вик “На нож! На ноооож!”.

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, моля те, бъди моя жена! Не чуваш ли как тупти сърцето ми, как там буря кърши клонове, как старци се молят богу горещо и как край Босфора шум се вдига?

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

- Другарко скъпа, тъй приятно е да си говорим с теб - то е като боят настава, тупкат сърца ни.

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

В сладкарницата се втурва гаврошовецът и сервира на госпожицата една боза “Песни юнашки хайдушки”. Дързост в погледа му гори:

- Ний не сме веке рая покорна! На крак, о парии презрени!

- Другарко скъпа, сетна ми утеха, прости! Трябва да вървя, защото идат бодри ескадрони с устрем горд и изведнъж Радецки пристигна с гръм! А ти, либе, не ме забравяй! Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много Перущица бедна, гнездо на герои.

Госпожицата зашлевява шамар на огняроинтелигента.

Драги читателю, колко шамара зашлевява прелестната госпожицата на огняроинтелигента в тази броилка, в която борбата е безмилостно жестока и тоз, който падне в бой за свобода, е мечтател безумен и образ невъзможен?

19 август - 5 септември 2014 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2014, № 12 (181)