ЗАЩО БРАЗИЛЦИТЕ ВИНАГИ ПЕЧЕЛЯТ

Никита Нанков

web

Защо бразилците винаги печелят на футбол? Според едни специалисти те дължат успехите си на вроден дар. Според други, на неподражаемото си чувство за импровизация с топката. А според трети, пети и десети, на нещо, което е толкова очевидно, че дори не може да се обясни.

Екип от германски футболни експерти, снабдени с най-нова снимачна техника, посетиха и заснеха мач от изключително значение на водещия бразилски отбор, за да разгадаят мистерията на успеха му. Както и се очакваше, бразилците спечелиха повече от убедително с резултат 36 : 1. За началото на мача, обявено за осемнайсет часа, се явиха осем футболисти. Това не направи впечатление на рефера, който наду свирката точно навреме. В следващите трийсет минути всички единайсет бразилски звезди се появиха на терена и отборът заигра на пълни обороти.

Бразилците показаха не само бляскава индивидуална техника в боравенето с топката, но и непреклонен колективен дух. Между двайстата минута и края на първото полувреме двамата централни защитници седяха в собственото наказателно поле, около точката за изпълнение на дузпа, и си бъбреха с десния дефанзивен полузащитник. Когато в двайсет и седмата минута на игрището излезе и лявото бразилско крило, то разцелува по ред насядалите по тревата съотборници и се присъедини към разговора. Само три минути по-късно към групичката се присламчи и левият защитник. В началото на второто полувреме при седящите дойде и прочутият централен нападател, който седна със съотборниците си и като обуваше и събуваше чорапите си, започна да ги наставлява как да му центрират топката пред вратата на противника. Това продължи до шейсет и третата минута, след което нападателят отиде до тоалетната и повече не се върна на терена.

Здравият колективен дух на бразилците пролича особено ясно, когато отборът заигра по системата “един за всички, всички за един”. В седемдесет и деветата минута левият офанзивен полузащитник кихна. Мигом всичките му насядали в наказателното поле колеги оставиха бирите, скокнаха на крака и го заблагославяха. Запалянковците по трибуните в хор подзеха благословията. Офанзивният полузащитник така се трогна, че се просълзи и започна да целува съотборниците си подред. След като нацелува всички по веднъж, той ги повтори и потрети. Благодарността му към тима преля към реферите, треньора, масажиста, лекаря, а после естествено се прехвърли и върху трибуните. Веднага щом полузащитникът нацелува сектор А и Б и премина към официалните ложи, отнякъде се появи млада жена с развети изрусени коси, която с крясък се метна на гърба на футболиста и започна да го скубе и хапе по ушите. В първия момент полицията помисли, че това е поредната обезумяла от възторг футболна почитателка и се втурна да я арестува. Оказа се обаче, че това е приятелката на състезателя, която, заслепена от ревност, му крещеше да престане да целува чужди жени и мъже, а да целува само нея и бившите си седемнайсет гаджета, които настоящата му приятелка познавала добре, понеже те били нейните най-добри дружки и тя не го ревнувала от тях, защото им имала пълно доверие, тъй като била спала с всичките им предишни и сегашни гаджета.

На пресконференцията след мача германските експерти попитаха бразилския треньор дали отборът му, с някои стратегически смени във второто полувреме, не е могъл да победи с още по-убедителен резултат.

- Ама разбира се - отговори словоотхотливо треньорът. - Миналата неделя ние победихме със 72 : 0. Но тогава съперниците изобщо не се появиха и ние бомбардирахме вратата им от всички възможни положения цели две минути. А днес съперникът ни развя бялото знаме още след първия гол. Понеже ни предстоят отговорни мачове, ние се задоволихме с по-скромен резултат, за да пазим силите си.

- А с кого играхте миналата седмица?

- Как с кого? С друг бразилски отбор, както и днес, естествено. Понеже сме най-силните във футбола, ние винаги мерим сили с най-добрите, а не с някакви си... с някакви си германци...

- А защо тогава допуснахте толкова лесен гол, като и днес съперниците ви не се появиха? - заядоха се засегнатите германци.

При този въпрос треньорът се обърка и направи знак на помощник-треньора да изтича и да пита рефера. Помощникът шепнешком му отговори, че и реферът не можел да помогне, тъй като след първото полувреме той, заедно с двамата помощник съдии, отишъл на погребението на бабата на стринката на лелята на баба си.

Така мистерията на бразилските футболни триумфи отново остана неразгадана.

24 ноември 2012 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2013, № 1 (158)