|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БОРСОВИ ИГРАЧИ И ПРОСЯЦИ Никита Нанков Най-новите теории на водещите световни икономисти и социолози достигат до неоспорими изводи за класовата еднаквост на борсовите играчи и просяците, две групи, които досега традиционно се смятаха за стоящи на противоположни социални полюси. Борсовите играчи и просяците си приличат по това, че и едните, и другите печелят, без да работят. Борсовите играчи и просяците имат еднакъв духовен мир - и двете групи мечтаят да забогатеят. Борсовите играчи и просяците нямат нужда от оръдия на труда и средства на труда - те използват единствено ума си и процъфтяват благодарение на конюнктурата. Борсовите играчи и просяците могат да направят от нищо нещо и от нещо нищо. Борсовите играчи и просяците не пестят парите си - първите, понеже няма защо, вторите, понеже няма какво. Борсовите играчи и просяците имат еднакво усещане за времето - те не се замислят за утрешния ден. Борсовите играчи и просяците се трудят без определено работно време и без почивни дни. Борсовите играчи и просяците имат достъп до всички блага - борсовите играчи като ги купуват, просяците като ги събират от боклукджийските кофи. Борсовите играчи и просяците се наслаждават на най-привлекателните жени - борсовите играчи на жените, готови на всичко за пари, а просяците - на уличните жени, готови на всичко за пари. Борсовите играчи и просяците търсят отмора и забрава от напрегнатото си ежедневие в наркотиците. Където има борсови играчи, има и просяци и където има просяци, има и борсови играчи. Борсовите играчи и просяците са навсякъде. Борсовите играчи и просяците си приличат физически - те имат по една глава, две ръце и два крака. Световните икономисти и социолози прогнозират, че поразителната идентичност между борсовите играчи и просяците сочи пътя на прогреса. В бъдещия все по-глобализиран свят социалната хармония ще зависи от съзнаването на всички обществени слоеве, че те не се различават по манталитет и интереси от всички останали обществени групи. 23 юли 2013 г.
© Никита Нанков |