ДРУГ БЛАГОРОДЕН КОМПРОМИС

Никита Нанков

web

Този ранен следобед г-ца Гълъбина Бухалова е щастливо влюбена в трима мъже, в трима верни приятели, в трима запалени скиори. “О, Гълъбина, о, божествена Гълъбина, ела с нас да караме ски!” - молят я влюбените в нея верни приятели. “О, трима верни приятели, о, трима запалени скиори, идвам с вас да караме ски!” - усмихва се тя.

Вече са на пистата. Първият влюбен, първият запален скиор, развързва двойните фльонги на обувките й. Вторият влюбен, вторият запален скиор, поставя на нозете й скиорски обувки. Третият влюбен, третият запален скиор, й прикрепва ските.

“О, Гълъбина, о, божествена Гълъбина, наклони тялото си напред, обърни кантовете на ските навън и направи рало. Спускай се смело надолу!” - учи я първият влюбен и г-ца Гълъбина Бухалова точно изпълнява указанията му. Тя бавничко потегля надолу по пистата. Косите й трепкат изпод шапчето й с пискюл, снегът любовно шепти под ските й и тя се носи по склона все по-бързо. Но докато се усети, сърцето й прави “дум-дум-дум!”, пред очите й всичко се завърта, някои моменти й се загубват и тя се опомня прегърнала едно борче, заплела ски зад врата и с уста, пълна с шишарки.

“О, Гълъбина, о, божествена Гълъбина, пренасяй тежестта на външния крак с леко подскачане, дръж ръцете прилепени към тялото и се чупи в кръста. Спускай се смело надолу!” - инструктира я вторият влюбен и г-ца Гълъбина Бухалова послушно следва съвета му. Тя полита надолу по пистата. Снегът пee под ските й, тялото й елегантно се люлее сякаш танцува в транс и на всяка бобуна от устата й излита по едно “оп-лааа!” в хорей. Но докато се усети, сърцето й прави “дум-дум-дум!”, пред очите й всичко се завърта, някои моменти й се загубват и тя се опомня прегърнала едно борче, заплела ски зад врата и с уста, пълна с шишарки.

“О, Гълъбина, о, божествена Гълъбина, долепи гърдите до коленете, мушни щеките под мишниците и заеми поза яйце. Спускай се смело надолу!” - наставлява я третият влюбен и г-ца Гълъбина Бухалова ученолюбиво следва всяка негова думица. Тя се стрелва надолу по пистата. Пискюлът й плющи пощурял, в погледа й се кръстосват бели ленти и вятърът я изпълва като балон. Но докато се усети, сърцето й прави “дум-дум-дум!”, пред очите й всичко се завърта, някои моменти й се загубват и тя се опомня прегърнала едно борче, заплела ски зад врата и с уста, пълна с шишарки.

Tримата верни приятели, тримата запалени скиори гледат г-ца Гълъбина Бухалова с насмешка и презрение. Те й обръщат гръб и изчезват надолу по пистата - първият на рало, вторият чупейки се в кръста, третият в поза яйце.

“Какво, какво да правя, о, гòрка аз?” - плаче г-ца Гълъбина Бухалова и сълзите й, на ледени топчета, слаломират между луничките по бузите й. “Божичко, Божичко, не знаят ли тези мъже, че всяка жена, навършила двайсет и три години, е все по-малко склонна да рискува? Не знаят ли какво е това страх поради майчин инстинкт?” И с горчивина си отговаря: “Уви, не знаят!” В един справедлив свят, мисли си тя, влюбените мъже не биха тикали любимите си на двайсет и три години да се пързалят по надолнище и не биха ги разлюбвали, ако в името на живота те сплитат ски зад врата си и пълнят уста с шишарки. “О, ужас, ужас! Това застрашава с изчезване човешкия род! О, нечувствителни, нечувствителни, нечувствителни и неблагодарни мъже!” - крещи г-ца Гълъбина Бухалова, плюе шишарки и замеря Бог със снежни топки.

Ала ето - очите й просветляват. От какво се страхува всъщност? От надолнището. Тя се обръща с лице към нагорнището, заема поза рало-чупене в кръста-яйце и шеметно се понася нагоре, към върха. “Божичко, божичко, колко прекрасен става светът с едно малко разместване, с един мъъъничък благороден компромис!” - топи се сърцето Гълъбинино. А от върха, напук на вселенската нечувствителност, вече й махат, и вече й се усмихват, и вече й се радват други трима влюбени в нея, други трима верни приятели, други трима запалени скиори.

8-9 декември 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.01.2012, № 1 (146)