|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АВТОБИОГРАФИЯ Никита Нанков На мама и татко, с обич, посвещавам В предисловието на тази книга искам да споделя, че написването на моята автобиография стана наложително, когато една сутрин се събудих и не помнех коя съм. За да си отговоря на този въпрос, се наложи да се върна към самото начало. И тъй, родена съм в добро семейство. Детството ми премина с майчина ласка и под бащина грижа. Мама умря, когато бях малка. Татко се ожени повторно. Така продължих да живея в добро семейство. Но и татко умря, когато бях малка. Мама се ожени повторно. Така продължих да живея в добро семейство. Но и мама умря, когато бях малка. Татко се ожени повторно. Така продължих да живея в добро семейство. Но и татко умря, когато бях малка. Мама се ожени повторно. Така продължих да живея в добро семейство. Макар че бях малка, започна да ми става ясно, че мама не е умряла, а се е развела с татко. Също така се оказа, че татко не е умрял, а се е развел с мама. Мама, след развода с татко, се бе омъжила повторно. Така че детството ми продължи да преминава с майчина ласка и под бащина грижа. Но и татко, след развода с мама, се бе оженил повторно. Така че детството ми продължи да преминава с майчина ласка и под бащина грижа. Живеех в семейството на мама, която се бе развела с татко и се бе омъжила за татко. Живеех в семейството на татко, който се бе развел с мама и се бе оженил за мама. Така продължих да живея в добро семейство. Макар че бях малка, се досетих, че татко, с когото мама се бе развела, се бе оженил за мама, с която татко се бе развел. Научих и че мама, с която татко се бе развел, се бе омъжила за татко, с когото мама се бе развела. Така детството ми продължи да преминава с майчина ласка и под бащина грижа. Макар че бях малка, осъзнах, че аз се бях омъжила за татко след смъртта на мама. Всъщност мама не беше умряла, а се беше развела с татко и се бе омъжила за татко. Тогава разбрах и че се бях оженил за мама след смъртта на татко. Иначе казано, татко не беше умрял, а се беше развел с мама и се бе оженил за мама. Така продължих да живея в добро семейство. В послеслова на тази книга трябва да споделя, че писането й беше завръщане към мен самия, разбиране на онова, което аз съм, чрез онова, което аз съм бил. 7 април 2009 г.
© Никита Нанков |