 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АСОЦИАЦИЯ
Никита Нанков
Ицо Лукарски е човек носталгичен. Всеки път, когато му се прияжда пилешка супа, той с умиление си спомня как баба му заколва кокошка, попарва я, ощипва й перата и я опърля с навит на руло вестник. Докато яде пилешката супа, Ицо Лукарски си мисли, че миризмата на пърлена перушина трябва да е била абсолютно същата преди 65 милиона години, когато динозаврите, от които са произлезли птиците, масово са измирали сред пламъците, породени от падащи астероиди и избухващи вулкани.
2 юли 2013 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2014, № 2 (171)