ARS LONGA, VITA BREVIS

Никита Нанков

web

Ето - само след три секунди всичко ще свърши. Шлюзите на съпротивата ще бъдат пометени и смъртта победно ще нахлуе в алвеолите на живота. Ако бях делфин, щях да издържам под вода двайсет минути. Ако бях кит, щях да издържам под вода четиресет минути. Ако бях акула, щях да издържам под вода четиресет години. Но аз издържам под вода само четири минути и то ако първия път, в миг на слабост, си поема въздух преди пак да потопя глава в легена. Кураж, приятелю - още само три секунди! Може би трябваше да сложа главата си в найлонова торба и така да туря точка на жалкото си земно съществувание? Не, в найлоновата торба няма нищо достойно. По-добре да се удавя като Шели!

Ето - само след една секунда всичко ще свърши. Дробовете ще се пръснат, мозъкът ще се скашка, очните сфери ще излетят от дулата на черепните орбити. Мускулите ми неистово крещят да извадя глава и да дишам, но могъществото на волята ми повелява да държа глава в легена. И не, изобщо не си и помислям за щнорхел! Но как да превъзмогна грозотата на биологичното крушение? Мисля трескаво, мисля, мисля! Величието на изкуството! Вечността на поезията! Ето - съчинявам стихотворение:

Докато казвах стихотворението, мина повече от една секунда. Аз вече бях мъртъв, но продължавах да рецитирам. Полетът на поезията надживя тленността на тялото. Безсмъртието победи смъртта!

17-19 октомври 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2009, № 11 (120)