Щом пъшкаш ми сякаш напомпана
и разни такива ги ръсиш,
защо любовта ни напомня ми
на вехтичко ножче за бръснене?

Когато стрелички ми мяташ
вербални - демек, се задяваш -
защо ли все хрумва ми щампата
“дано се с тез думи задавиш”?

А като ме ковкаш с пиронии
и с нерворезачката кастриш ме,
защо съм дръвце под триона ти
кастрирано, мой Фидел Кастро?

Щом скалпел цигулков по вените
опъваш ми с остро езиченце,
защо ли бисирам брътвенето
с “Bradvissimo, нежно момиченце”?

Защо ли в катрени рева ти
с метафори все кръвопускащи?
Комай че не е за кревата
“защо-ли”-тo - хм, не допускаш ли? -

ами е за нещо по-другичко,
което по-секси усеща се...
Е да де, аз знам, че е трудничко,
но ти си ми Ph.D. - сещай се!