В мен са всички
възрасти -
като кръговете в ствола на дървото.
Знам кога?-то, и къде?-то, и какво?-то,
примките на щенията, мислите развързани.
Мои са посоките
-
коренът е стар и цели се дълбоко,
листите - невинни и се плезят Богу.
Златен еликсир на вечна младост - мойте сокове.
Вдигната е
брадвата -
почва вечното оттам, отдето свършва.
Всичко чуждо в тоя свят успях да
свържа
и метаморфозата - каквато ще - ме радва, та
безразлично е дали ще стана факла,
пън, дървото на живота или клада.