Старицата от шкафa и от скрина
богатствата си бедни заизмъква -
що цял живот любовно беше крила,
                        раздаде го без мъка.

В опразнената стаица възлегна
на вехтата избушена кушетка
с душа разхубавена, чудно лека,
                        щом земното ошета.

Последното - бе себе си отдала
тя Нему - пременена, светла, света.
Не взе я Бог - предрèшен като Дявол,
                        той гонеше курвета.