СТАНА КАКВАТО СТАНА

web

1.

Стана
до стана
застана.
За стана
хвана се Стана.
Опна си стана
Стана.

И стана
каквато стана...

2.

Стано
зад стана
застана -
гледа си Стана
с фустана.

На Стано
остено
му стана.

За Стана.

(Какво му остана
щом Стана
опна си стана?...)

За Стана
не е туй тайна.
И на Стана
нещо й стана -
та хвърли Стана
фустана,
без фустана
Стана
остана.

Стено:
“О, Стана -
стана!...”

Стана:
“О, Стено -
остено!...”

3.

Стано
с остено
до стана -
на стана
на Стана -
длъжник не остана.

Стана
опна
си стана -
Стано
опна
си Стана.

От остена
удостоена
Стана
простена -
но не престана...

(Простена
е Стана!)

И радост настана -
на стана,
под стана,
зад стана -
за Стано
и Стана...

От остено
местò
сто
на сто
непосетено
хич не остана.

На остено
всичко - сто
на сто -
посветено.

(Простено
е, Стано!)

Брях, стана
каквато стана...

4.

Стана
на Стано
пристана
при стана.

Той я гушна през стана
и либофта не престана...

От остена
Стана
посетена.
На остена
Стана
посветена.
От остена
Стана
осветена.

С остена
Стана
остана.

Та стана
каквато стана
със Стано
и Стана...

5.

Стана
и Стано -
на пристана.

Стана
на Стано
вярна
във Варна -
на пристана.

Мустака подсуква си пристава...

И пак пристана
Стана
на Стано
на пристана.

И пак стана
ли стана
каквато стана
щом на Стано
му стана
и уста на
остено
на Стано
посвети Стана...

Тупат сърца учестено...

На Стано
и Стана
дъх не остана,
но ни Стано
ни Стана
престана...

И на пристана
подхилва се пристава...

За всичко той има представа.

6.

Но:
Стана -
с Тана.
Стано -
с Тано...

Хмммм - странно!...

Във Варна -
невярна
Стана
на Стано
и Стано
на Стана...

Въх, какво време настана!

Стана
с Тана
на пристана.

Стано
с Тано
на пристана.

Пристана
Стана
на Тана.

Пристана
Стано
на Тано.

Тюх, стана
каквато стана -
Стано
с Тано,
Стана
с Тана.

И либофта непрестанна
не престана
на пристана.

За тỳмбака стиска се
и киска се
пристава...

7.

Стано
с Тано
остана.

Стана
с Тана
остана.

На пристана -
в харна
Варна.

О, Стано,
що не със Стана,
а с Тано
щом за Стана
ти стана
остено?

О, Стана,
що с Тана?
Що не стана
със Стано
щом за тебе остено
му стана?

От суетност всичко осуетено!

8.

И на пристана
тананика си
и тананикити си
пристава:

“Каква ли тя стана?
Всичкото стана
от стана -
от стана
на Стана
и стана
на Стана...
О, Стано!
О, Стана!
О, Сатана,
разпънал си стана
под фустана
на Стана!
Какво ни остана? -
Да славим Остена!
Осанна!
Осанна!
Остенна
осанна!...”

17-26 септември 2012 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2013, № 2 (159)