web
По челото, по устните погалва ме опашката на времето и зад клепачи спуснати зaмърква канещо безмерното.
През графици, през лудници, в коприна скрила накита на ноктите, оплезвам се на глутници - от вечността, с усмивка котешка.
11-18 ноември 2008 г.
© Никита Нанков ============================= © Електронно списание LiterNet, 04.01.2009, № 1 (110)