Оранжевото и зеленото
на тоя град ме ослепява.
Развява се човешка плява
сред весела вселенна леност.

Безславен и безсловен gringo
в свят на мустачки парфюмирани,
на ден по сто пъти умирам -
на всеки свой, ненужен никому.

Бълнувам рай (с глава открита
под слънцето на Козирога):
гръдта приканваща и рохка
на ранозрейна señorita.

Изчезвам, всмукан от зеленото,
и виждам - като ослепявам -
сред весела вселенна плява
нетленното как става тленно.