Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛУДИЯТ В ТРОЛЕЙБУСА

web

По “Раковски” нагоре тролейбуса
бойко скрибуца.
На седалките от лъскава кожа -
Made in ČSSR - Škoda -
сита снага
с нега
положил,
народа
се трудов подрусва -
уморен,
но щастлив след осемчасов ударен ден.

На “Невски” над кубетата златни,
сред облачета пъстро
пересто
летни,
бързолетни,
тържествен залез догаря.

В тролейбуса другаря
разговаря
с другаря.
“Как е, как е?” - шеговито
пита
другаря
другаря.
“Добре е, добре е!” - шеговито
отговаря
на другаря
другаря.

Пред Патриарха
(не бронзово правия,
с кръста
и расото,
оплакващ България
и великата
Велико-
търновска Патриаршия
яко Йеремия дроугїй,
а бронзово седналия, с мустаките расови,
в странство дето не спал,
по витрини не блял,
а по нощите бдял,
та възпял
не кой какво ял,
не кой с кого спал,
не кой какво крал,
не кой кого драл,
а кой какво дал -
героично
горчивия
дял
на Бойчо,
на Кочо,
на Колчо,
на Боримечката,
на Рада и Рачката -
и един велик идеал)
тролейбуса спира,
в трепет, както се казва, замира
на спирката,
щом ячката
бодро скръцва
спирачката.

Ето - нов пасажер:
очи - сиви,
почти сини;
мустаци - червеникави;
особени белези - никакви;
шлифер - раздърпан,
опърпан,
накриво
криво-ляво
закърпван
и въпреки
почти сивите,
почти сините
ситните
кръпки
все още чер;
перчем - разкошен,
ала разрошен;
пръстите - с треморни тръпки;
устни - попукани;
парите - пропукани;
хлътнали бузи;
чепици “Сърп и чук” - охлузени -
навярно харизани -
на босо нахлузени -
без връзки;
жестове - дръзки;
едвам се тътрузи;
некъпан -
накапан,
смърдящ на немито,
на недраго-немило;
в устните - нещо ехидно;
в погледа - нещо нахилено,
нещо насилено,
нещо нахално,
нещо нахакано,
нещо наакано,
нещо прецакано,
нещо нихилистично,
нещо убито,
нещо космато,
нещо комично,
нещо космично.

Не трудов -
нетрудов
елемент -
келеме -
келемент.

За Народната Република срам!

Келемента в средата на тролейбуса
намусен
самотно се друса,
прислушва се как тролейбуса
скрибуца -
и нещо мърмори си сам.

Келемента билетче не си компостира,
вози се гратис,
а отгоре на туй и реда и порядъка провокира:
десница внезапно простира
и рецитира,
не - грачи,
не - изкрещява
тирада
такава:
“Протестирам!
Стига! Не ща!
Долу властта!
Да се утрепа
Сатрапа -
и в трапа!
Не на тирана!
Не тирана
в Тирана,
а тирана
в Бояна!
Тирана
с рана
да се раздруса -
неговата мама! -
и тролейбуса
ще спре да скрибуца
и друса!”

Народа работен залеза зяпа
и се прави на тапа.
По-точно,
народа работен залеза зяпа,
хихика,
на мотика
се прави
и се прави
на тапа.
Още по-точно,
народа работен залеза зяпа,
безочно
хихика,
на мотика
се прави,
примигва,
подмигва:
“Дъската му хлапа!”,
кръга около келемента поразширява,
криви капа
и се прави
нарочно,
както знаем, на тапа.

Патриарха
с мустаките незализано
расови
(по тях - отблясъци залезно
розови)
келемента одобрително гледа:
“Бравос!
Прав си!
Дошло ти до гуша -
и не щеш да се гушиш.
Морална победа!
Ама яка ти дỳша -
ще се сплуеш в кауша...”
А Патриарха
със расото
с кръст благославя:
“Во имя Отца и Сина и Святаго Духа -
слава!
Не прекланя се духа!
Храброст такава -
за тоз, дето духа -
под иго не трай
до безкрай
да остава!
Вечная слава!”

И тролейбуса надолу към “Дондуков” лети.
(В тролейбуса и аз съм - но не си ли и ти?)

 

То време се мина и ново дойде...
…………………………..
(Туй място е дълго умувано,
но остана, уви, неримувано.
Читателю, моля прости.)

 

По “Раковски” нагоре тролейбуса
скрибуца.
По седалките с разкъсана кожа
(баварец
ариец
упражнявал си ножа) -
Mercedes - Hergestellt in Deutschland
(Benz-а нещичко уж пo така,
а то - как да река? -
май втора, че и трета ръка) -
народа се трудов подрусва
изцеден
от дванайсетчасов работен ден.

На “Невски” над кубетата златни
сред облачета пересто
летни,
прелестно
прелетно
мимолетни,
тържествен залез догаря.

В тролейбуса
всеки се муси.
Никой не разговаря.

Всеки пасажер - опърпан;
закърпен;
настъпан;
затъпен;
остървен;
другаря -
грогиран;
на другаря
другаря -
дрогиран;
накъркан;
работен;
изработен;
бит като тъпан;
чепици -
италиански Made in China;
в погледа - нищо -
всичко убито.
Картинка отчаяна -
няма що!
Няма що
да се нищи -
нищи.
Елате ни вижте!

Народеца залеза
зяпа,
зяпа
реклами за пици,
зяпа
разкрачени цици,
сладка
ряпа
сладко
си рапа,
по темето млатено
сладко
се драпа,
със свити душици,
с гладни неми езици
мушици
залезни
лапа
като Божии птици
и прави се тъпо
на тапа -
след като падна Сатрапа
все ще додрапа
до трапа.

И не смислюва поради что
опропасти се
и затри се
на Царевец
Патриаршията
и поради что
на илота
хомота
толкози века
веке
влачи
на шията.

Народеца порядъка тачи:
дивно
диво
примигва пред цинизъма
и дивом
диви се
пред постмодернизъма.

Народеца
семчици люби
и люпи,
от десница попукана
хрупа
пукана
царевица,
на народеца
хич му не пука - нá:
пред телевизора той натънко претака
как - да се не прецака -
ще си претака
посред битака
за петака
туршията.

По един Adolf малък,
блъскащ чело
за челяд
и залък,
курдисан на всяка седалка.

И бронзово
си траят Патриарсите.
И всичко най-най-розово
вещае туй за масите,
боричкащи се за огризчица под масите.

По “Раковски” тролейбуца
вече съвсем не скрибуца,
по “Раковски” тролейдруса
вече никак даже не друса -
образец на реда и тишината
в страната -
и към “Дондуков” надолу лети ли, лети -
към светнало
светлите
светещи
висоти.
(В тролейбуса и аз съм - но комай си и ти?)

 

Мунчо единствен протестира...
…………………………..
(Туй място дълго е мислено,
но остана, уви, недописано.
И неподписано.
Читателю мили, прости.
Заспи, забрави,
заспи, забрави.)

18 февруари-12 септември 2004 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2004, № 9 (58)