Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЛАСИКА

web

И ето я,
ето я
от сказанието
и предсказанието
Древна Гърция,
що годеника
на София години
търси я
през черни моря
и тъма!

След тъма
и черни моря,
на мачтата
на мечтата
в пурпурната триера,
Язон хвърли котва в Пирея.
И спря.
Язон е в Атина (пр. н.е.).
У дома!
У дома!

След моря
и черна тъма -
моря
и тъма,
тъма
и моря -
отмора.
Глъхне далеч на сирените хора.
Добро утро,
драг
град!
Добро утро,
хора!

И в чертога в притома
София го очаква сама
(коса - златорунна,
душа - стострунна).
Възхитена.
Безхитонна.

В бяло
и синьо
Атина блести,
в синьо
и бяло
и синьо.
И цялото
тяло
на Язона лъсти
да е синекдохата на светинята.

В златно
и бяло
София блести,
в златно
и бяло
и златно.
И тялото
цяло
на Язона лъсти
да е метафората на лятото.

Нозете летят
напето
по напечени
плочници -
напето
нозете летят
по инерция още два-три подскока.
А после - стоят -
посред гнил зарзават,
зеленясали
лочници,
гранясали
делви...

...θ..…..................
..ρ.............
......
..π....β.........................
.................................λ.......η...
....................σ..φ...ψ..

Σ....ξ…........................................
…ω.........
……δ……...................

Мерсим, Оракул на Делфи!

И пак нозете летят -
летят
в обратна посока.

Напред през моря
и черна
тъма -
моря
и тъма,
тъма
и моря -
без умора -
далече от хора,
далече унесен на сирените в хора
на мечтата
на мачтата...
У дома!
У дома!

И Язон София повече не потърси я.

Чао, Древна Гърция!

15 октомври-12 ноември 2004 г.
30 април 2006 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2006, № 6 (79)