|
В нощта, в двата края на жицата,
мълчим за взаимно спасение.
Уж виждахме смисъл в нонсенса,
а би ни битът с жиу-жицу.
………………………………….
……………………………………….
………………………….…
………………………….
Къде ли е свидното, ценното
и сладката глупост - мечтите ни?
Пестиме от свинското центове
и славим Аллах, че сме читави.
……………….………………………….
………………………………….
………….………………….…
…………………………….
И ето - накрая спасението
е в нещо по нанковски странно.
Но всичко така е осрано,
че даже нонсенс е нонсенсът.
|