- Благодаря за ябълките и здравеца -
рече градината.
- Благодаря за пълноводието и водопадите -
рече реката.
- Благодаря за росата и ручеите -
рече гората.
Дъждът нямаше уши да ги чуе.
Дъждът нямаше уста да отвърне.
Дъждът валеше.
Като свърши, грейна дъга.
Дъгата не беше като усмивка,
обратно обърната за по-интересно.
|