Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРАМВАЙ

Никита Нанков

web | Най-понякога

Отдавна, детето ми, отдавна когато
дори твоя дядо
бил малко момченце -
което обаче сутрин си пиело млякото
дори ако то
било, все пак,
с каймак -

- Дядо, ти бил ли си малко момченце?

та, казвам, твърде отдавна
да се возиш в трамвай било много забавно.
Той не се влачел бавно
както сега
от спирка до спирка,

(Ах, дали ще успеем за цирка?)

а бил с крака
и припкал така -
като конче
и децата във всяко вагонче
се смеели.

Смели
зайчета бели
най-отпреде седели
и въртели,
въртели,
въртели,
въртели,
въртели,
въртели
въртели ръчки и лостове.
Край трамвая летели,
летели,
летели,
летели,
летели -
по-бързо от степни газели -
къщи, дървета и мостове
и искри на огнени гроздове...

На пасажерите

(Господине, място ли не можете да си намерите?)

кондуктори - маймунки чевръсти -
показвали фокуси с пръсти:
те вадели от своите шапчици пъстри
не билет,
а купа грамадна с бананов
и сметанов
сладолед.

- Дядо, а жирафите?
Как са се побирали в трамвая те?

Те,
дете,
врат проточвали
през прозорците
и разговор почвали
със носорозите,
които на трамвайния покрив се возили.
Защото се сещаш, че носорози ли
влязат в трамвая, ще стане тясно:
за други животни не ще има място.

- Дядо, а в трамвая имало ли е коне?

(Стъпкахте ме, господине, извинете се поне!)

Като днешните ли? Не.
Ако кон,
намусен гибон
или преогромния слон
(тежък цели три тон-
а!)
там, в онзи трамвай те настъпи
и не сто, а само два пъти
и любезно не се извини,
или просто се прави на тъп и
на старец место не отстъпи,
а чете ли, чете “Новини” -
сваляли го от трамвая.
Но не зная
да са стигали до края
с мярка строга като тая.

Само един-единствен път
нарушен бил редът:
две прасенца на кокили
се качили,
ала те, уви, не били
зурличките си измили
след като нектар са пили...
(Ах как понякога прасенцата
съвсем приличат на момченцата...)
И тогава
ето такава
врява
избухнала:
избухал
пръв бухала:
“Сред нас
за свини като вас
няма място!
Ясно?”
И всички подели в един глас:
“Няма място за вас!
Няма място за вас!”

И свалили прасенцата, макар че трамваят не бил още на спирка...

(Ох, закъсняваме вече за цирка!)

Ама ти май се разплака?
Но чакай де, чакай.
Ето - спомних си добре
как запазили в трамвая ред.
Там било мèчето
контрольор.
Решавало мъдро и вещо то
всеки спор.
Та щом в трамвая се качили
прасенцата две на кокили,
дето не били
устничките си измили

- Зурличките, деде!
- Зурличките, да де.

избухнал
бухала
като хала:
“Нима е заспала
на трамвая управата?
Защо позволява тя
да се качват в трамвая ни образцов хулигани?”
Закрещели всички тогава:
“Долу тези глигани!”

Взело страшно да става:
саморазправа!...

Ала мечето меко
им рекло:
“Не зверове - животни да бъдем!
Прасенцата няма да пъдим,
защото
много лесно ще поправиме злото!”
Кърпа извадило и избърсало двете прасчови зурлички.
Грейнали те като две малки лỳнички.
И там,
разбира се,
мнозина от срам
поизчервили се...
А трамвая тъкмо излизал от тесните улички
и скорост набирал покрай новата поща...

Но ето и нашата спирка.
Ех, жалко - изпуснахме цирка...

- Дядо, разказвай още!

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2007
Никита Нанков. Най-понякога. Варна: LiterNet, 2007