ТЕАТРО

Никита Нанков

web | Най-понякога

Хайде, започваме:

Нощната завеса се вдига.
Слънчо е вече в лазурната си ложа - гори от нетърпение.
Ехото суфльор ще бъде.
Ветрецът затаява дъх.

Носорожеца спи в една леха със зелчици. Обръща се от ляв хълбок на десен хълбок. Отваря едно сънено очо и вижда зелчиците. Наостря едно сънено ушо и чува да му курка тумбакът. Много е гладничък. Ама е още по-много мързеливичък. Затуй пита:

- А бе няма ли кой да му даде на тоз Носорожец да изхрупка една зелчица за закухчица, бе?

- Има, има! - обажда се един гласец.

- А бе кой си ти, бе? - пита пак Носорожеца.

- Надникни зад първата зелчица и ще разбереш!

- А бе няма ли кой да надникне зад първата зелчица да разбере кой ще му даде на тоз Носорожец да изхрупка една зелчица за закухчица, бе?

- Има, има!

- А бе кой си ти, бе?

- Надникни зад втората зелчица и ще разбереш!

- А бе няма ли кой да надникне зад втората зелчица да разбере кой ще надникне зад първата зелчица да разбере кой ще му даде на тоз Носорожец да изхрупка една зелчица за закухчица, бе?

- Има, има!

- А бе кой си ти, бе?

- Надникни зад третата зелчица и ще разбереш!

- А бе няма ли кой да надникне зад третата зелчица да разбере кой ще надникне зад втората зелчица да разбере кой ще надникне зад първата зелчица да разбере кой ще му даде на тоз Носорожец да изхрупка една зелчица за закухчица, бе?

- Има, има!

- А бе кой си ти, бе?

- Надникни зад четвъртата зелчица и ще разбереш!

- А бе няма ли кой да надникне зад чертвъртата зелчица да разбере кой ще изхрупка третия Носорожец на втората закухчица на първата зелчица, бе? А бе обърках се, бе... А бе няма ли кой четвъртата Носорожец разбере зелчица третата закухчица втората изхрупка надникне тоз първата, бе? А бе съвсем се обърках, бе...

Ами че той, Носорожеца, си е не само много мързеливичък. Той си е още по-много глуповатичък. Хич и не догажда този Носорожец, че първата зелчица се преструва така всеки ден на гласец, та да не я хрупне на закуска.

Носорожеца затваря едното сънливо очо. Клюмва едното сънливо ушо. Обръща се от десен хълбок на ляв хълбок. И си въздъхва:

- А бе и днеска ли ще си легна пак гладен, бе?...

Ветрецът е духнал нанякъде.
Ехото си е глътнало езика.
Слънчо и Сънчо са вече по розови нощнички.
Нощната завеса пада.

Ама че театро!...

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2007
Никита Нанков. Най-понякога. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Електронно списание LiterNet, 11.05.2005, № 5 (66)