Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪРЖЕНИ СУДЖУЧЕТА

Никита Нанков

web | Най-понякога

Оня ден пратих едно кошниче с пържени суджучета на моя най-добър приятел - да се почерпи. Беше ми домъчняло нещо за него - ама много, та много - и затова реших да му направя специален подарък. Цял ден се въртях из кухнята, кълцах, смесвах, месих, тъпках, рязах и пържих.

А днес сутринта в пощенската си кутия намерих писмо, в което пише:

Скъпи ми Тошко,

Държа кошничето ти и преглъщам на сухо, ама някак не иде да го отворя - нали съм, пусто, вегетарианец! Следователно, значи, колкото и да съм ти благодарен за пържените суджучета, няма как да ги похапна, братле. Затова дори и не ги разопаковам, а ги мушвам в хладилника, както си ми ги пратил - не знам и аз защо... И ми липсваш - много, та много. Ела да се видим някой ден бе, човек! Ела!

Твой верен приятел,
Милко

Ах, какво ли по-неприятно нещо може да се случи между двамина приятели от това, единият да подари на другия нещо, което другият да не може да употреби с радост? Затова веднага седнах и написах следното писмо:

Мили ми Милко,

Никак даже не съм забравил, че си вегетарианец, ами дори напротив! Пържените суджучета са тъкмо за вегетарианец като тебе. Отвори ги бе, човек! Вкуси ги и ще видиш! Те са от месцето на прасенца, направени от тиквички, и на теленца, направени от царевични зрънца. Има и мъъъничко месценце от пиленце, направено от патладжанец, и на пуйчица, направена от зелеви листица. А подправките са от пиперец, направен от дафинов листец, и от сминдухче, направено от кимионец. Всичко е първо качество и напълно вегетарианско. Гаранция! Хапни си бе, Милко, много са хубави! Хапни си!

Твой верен приятел,
Тошко

Таман отварям врата и тръгвам към пощата да пусна писмото - и що да видя! По стълбите към мен се изкачва Милко, взема по две стъпала наведнъж, размахва кошничето с пържените суджучета и се хили до ушите.

Ама, че радост!

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007
Никита Нанков. Най-понякога. Варна: LiterNet, 2007