Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТЛЯВО-ОТДЯСНО, ОТГОРЕ-ОТДОЛУ, ОТПРЕД-ОТЗАД

Никита Нанков

web | Най-понякога

ОТЛЯВО-ОТДЯСНО, ОТПРЕД-ОТЗАД, ОТГОРЕ-ОТДОЛУ
(по-кратката история)

Преди време в едно малко градче живеел един полицай. Всяка заран той ставал по тъмно, за да лъсне с кърпичка от алено кадифе копчетата на униформата си, върху които блестял държавният герб. Едва подир туй той отивал и заставал насред градския площад. Работата му била да упътва чужденците, които се отбивали понякога в градчето.

- Господин полицай - питали те, - кажете, моля, къде се намира часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, за да я фотографираме за спомен?

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу! - изтананиквал полицаят, без да престава да лъска копчетата си, мятайки закачливи погледи на вси страни.

Добре все пак, че кулата се издигала сред площада и се виждала и без упътване. Ала чужденците - както и трябвало да се очаква от едни истински чужденци - приемали тези думи като чиста подигравка, понеже дори техните електронни компаси не знаели къде е посоката "отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу". И кракът им повече не стъпвал в градчето, понеже не им се искало да си имат повторно работа с нелюбезния полицай.

Един ден собственикът на единствената страноприемница в градчето дотърчал при кмета много разтревожен.

- Уважаеми господин кмете - подхванал той, - имам честта да Ви уведомя, че ако в управлявания от Вас град вече престанат да идват чужденци, ще се видя принуден да затворя страноприемницата си поради липса на клиенти. А както е вярно, че град без страноприемница не е никакъв град, така също е вярно, че и кмет без град не е никакъв кмет. Затова се осмелявам да забележа, че е единствено във Ваш интерес да направите тъй, щото чужденците пак да започнат да ни посещават. Кметът, който бил не само много дебел, но и много умен човек, начаса схванал колко сериозна е работата. Без да губи нито миг, той извадил от чекмеджето на бюрото си кръгли сини очила, окачил си на врата огромен фотоапарат, стиснал в ръка един електронен компас и маскиран по този начин като чужденец, хукнал право към градския площад. А там, верен на дълга си, стоял полицаят и тъй като вече нямало кого да упътва, лъскал на спокойствие копчетата си с кърпичката от алено кадифе. Кметът много любезно и на най-чист американски език го попитал къде се намира часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, за да я фотографира за спомен. Без да прекъсва нито за миг любимото си занимание, полицаят му хвърлил закачлив поглед и изтананикал:

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу!

Като чул това, кметът веднага разбрал какво е прогонило чужденците от повереното му градче. Той смръщил страшно вежди, свалил очилата си, за да разбере полицаят с кого всъщност си има работа, извикал му: "Миррррну!" и за несправяне с полицейската служба първо го разжалвал (полетели откъснатите пагони!), второ, уволнил го (фуражката хвръкнала след пагоните!) и трето, отнел му завинаги униформата (копчетата, върху които блестял държавният герб, безславно се търкулили до пагоните и фуражката в прахта!).

И подир всичко туй, за да възтържествува цялата справедливост и за да идват чужденците отново в градчето, кметът на тържествена церемония с речи, цветя, шампанско, духова музика и безброй фойерверки назначил разжалвания полицай за Главен градски ваксаджия на градчето.

От този ден в градчето взели да се стичат толкова много чужденци, че площадът просто не ги побирал и те се тълпяли в страноприемницата, та дори и в кметството (откъдето някой задигнал кръглите сини очила - ей така, като сувенир). Сега всички чужденци искали да се фотографират за спомен до часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, докато Главният градски ваксаджия много любезно им лъска обувките. И размахвайки четките, някогашният полицай мятал закачливи погледи на вси страни и си тананикал:

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу!

 

ОТЛЯВО-ОТДЯСНО, ОТПРЕД-ОТЗАД, ОТГОРЕ-ОТДОЛУ
(по-дългата история)

Преди време в едно малко градче (толкова малко, че в него нямало място дори за името му, което поради тази причина стърчало две педи на изток и два километра на запад), та в едно малко градче живеел един полицай. Всяка заран той ставал по тъмно, за да лъсне с кърпичка от алено кадифе копчетата на униформата си, върху които блестял държавният герб. Едва подир туй той отивал и заставал насред градския площад. Работата му била да упътва чужденците, които се отбивали понякога в градчето.

- Господин полицай - питали те, - кажете, моля, къде се намира часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, за да я фотографираме за спомен?

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу! - изтананиквал полицаят, без да престава да лъска копчетата си, мятайки закачливи погледи на вси страни.

Добре все пак, че кулата се издигала сред площада и се виждала и без упътване. Ала чужденците - както и трябвало да се очаква от едни истински чужденци - приемали тези думи като чиста подигравка, понеже дори техните електронни компаси не знаели къде е посоката "отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу". И кракът им повече не стъпвал в градчето, понеже не им се искало да си имат повторно работа с нелюбезния полицай. Тръгвайки си по източния път (западен път нямало), чужденците за отмъщение си отчупвали по едно парченце от името на града - ей така, като сувенир.

Един ден собственикът на единствената страноприемница в градчето дотърчал при кмета много разтревожен.

- Уважаеми господин кмете - подхванал той, - имам честта да Ви уведомя, че ако в управлявания от вас град вече престанат да идват чужденци, ще се видя принуден да затворя страноприемницата си поради липса на клиенти. Освен това, ако те продължат все така да чупят от името на градчето ни откъм източния край, ей така, като сувенир, то след време ще останем и без име. А както е вярно, че град без страноприемница и без име не е никакъв град, така също е вярно, че и кмет без град не е никакъв кмет. Затова се осмелявам да забележа, че е единствено във Ваш интерес да направите тъй, щото чужденците пак да започнат да ни посещават. И нека да се държат малко по-сдържано...

Кметът, който бил не само много дебел, но и много умен човек, начаса схванал колко сериозна е работата. Без да губи нито миг, той извадил от чекмеджето на бюрото си кръгли сини очила, окачил си на врата огромен фотоапарат, стиснал в ръка един електронен компас и маскиран по този начин като чужденец, хукнал право към градския площад. А там, верен на дълга си, стоял полицаят и тъй като вече нямало кого да упътва, лъскал на спокойствие копчетата си с кърпичката от алено кадифе. Кметът много любезно и на най-чист американски език го попитал къде се намира часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, за да я фотографира за спомен. Без да прекъсва нито за миг любимото си занимание, полицаят му хвърлил закачлив поглед и изтананикал:

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу!

Като чул това, кметът веднага разбрал какво е прогонило чужденците от повереното му градче. Той смърщил страшно вежди, свалил очилата си, за да разбере полицаят с кого всъщност си има работа, извикал му: "Миррррну!" и за несправяне с полицейската служба първо го разжалвал (полетели откъснатите пагони!), второ, уволнил го (фуражката хвръкнала след пагоните!) и трето, отнел му завинаги униформата (копчетата, върху които блестял държавният герб, безславно се търкулили до пагоните и фуражката в прахта!).

И подир всичко туй, за да възтържествува цялата справедливост и за да идват чужденците отново в градчето, кметът на тържествена церемония с речи, цветя, шампанско, духова музика и безброй фойерверки назначил разжалвания полицай за Главен градски ваксаджия на градчето.

От този ден в градчето взели да се стичат толкова много чужденци, че площадът просто не ги побирал и те се тълпяли в страноприемницата, та дори и в кметството (откъдето някой задигнал кръглите сини очила - ей така, като сувенир). Сега всички чужденци искали да се фотографират за спомен до часовниковата кула от ХІІІ век, за която пише в туристическите справочници, докато Главния градски ваксаджия много любезно им лъска обувките. И размахвайки четките, някогашният полицай мятал закачливи погледи на вси страни и си тананикал:

- Отляво-отдясно, отпред-отзад, отгоре-отдолу!

А сдържаността на туристите си останала все така несдържана. Тръгвайки си радостни от градчето, те чупели от стърчащото му име по едно парченце както от изток, така и от запад - ей така, като сувенир (щом градчето се замогнало, кметът построил и западен път). Затова и не станало ясно къде се е случила тази история. От името на градчето е останало толкова малко парченце, че някои твърдят, че е от буквата Е, други - от Ф, а трети - от Щ. Но щом е толкова малко парченцето, значи е само от Ь.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2007
Никита Нанков. Най-понякога. Варна: LiterNet, 2007