СИЛВИЧКА

Първо по вратата
някой ми почука.
После под вратата
някой измяука.

Радостно отворих
и се разговорих:

- Как се казваш, мацо сивичка?
- Силвичка.
- Искаш ли корделка, Силвичка?
- Синичка.
- Искаш ти корделка синичка?
- С ивичка.
- Искаш ти корделка сивичка?
- Синичка.
- Искаш сивичка и синичка?
- С ивичка.
- Искаш сивичка, но с ивичка?
- Синичка.
- Значи все пак искаш синичка?
- С ивичка.
- Не, не ми остана силичка.
Уф, че си капризна, Силвичка!
Ама много... много...
- Сбогом!

Ах, проклети твари сивички
ужким свиднички, но дивички!
Мислят си, че щом са милички
с тез елеченца на ивички
и с извити дълги миглички
могат да ни разиграват,
могат да ни разоряват
и на пръст да ни въртят;
могат да ни подлудяват,
могат да ни пощуряват
и на шиш да ни пекат
със корделките си синички,
дето - Боже мой! - са сивички!

О, проклети трижди Силвички!