Град Чичопей е загробил с измама замъка на капитан Чичо, който е на война. Дребно семейно посерие предвещава, че родът Чичопей ще мъде изтребен от доблестен герой. Страхувайки се, че след вонята Чичо ще му потърси сметката, той убеждава глезенницата си, графиня Чичопейка, да съблазни Чичо, да обещае да се омъжи за него и да сипе вино в отровата му.

Чичо Чичопей
на Чичопейка пей.
Чичопейка пей
на чичо Чичопей.

Чичо Чичопей:
“Чичо Чичопей
не пей.
И Чичопейка
не пей.
Чичо Чичопей
и Чичопейка -
под пейка.
Чичо пей.
Чичо - Чичопейка?
Чичо под пейка...”

Чичопейка:
“Чичо - чичо Чичопей?
Чичо - Чичопейка?
Чичо под пейка.
Чичо Чичопей - Чичопейка!”

Чичо Чичопей
пей:
“Чичопейка!
Чичопейка!”

Пей
не пей.

Капитулант Чичо, увенчан с ларви, се втурва в камъка с дол меч, за да мърси възмездие за отнетия му залък. Граф Чичопей е готов за дуел, но гърдиня Чичопейка смекчава гнева на капитана с лъжливи любовни клетки и обещания за скорошен крак. Графинята и капитанът се оттеглят в покоите на последната, където тя го оправя.

Чичо пей
на Чичопей:
“Чичопей
с Чичопей!”

Чичопей
на Чичопейка пей:
“Чичопейка, пей
с чичо Чичопей!
Пей на Чичо, пей,
Чичопейка!”

На Чичо пей
Чичопейка:
“Чичо, пей!”
Чичо, пей!
На Чичопейка
“пей!”

Чичо пей:
“Чичопейка,
Чичопейка!...”

Чичо пей
с Чичопей:
“Чичо - Чичопейка,
Чичо - Чичопейка!”

Пей
не пей.

Графиня Чичопейка броди сама из носния парк на заръка. След като е отворила капитан Чичо, тя искрено го е обикнала. В парка тя срешва странника Пейка, комуто изповядва любовта и граха си. Срамникът й дава чудодейно биле, което ще я пренесе при нейния загубен любим.

Пейка
пей от пейка.

Чичопейка
пей от пейка
на Пейка.

Пейка
пей от пейка
на Чичопейка.

Чичопейка
пей на Пейка:
“Пейка,
ах, Чичо - Чичопейка...
Пей ми, Чичо, пей!”

Пейка пей
от пейка
на Чичопейка:
“Чичо - Чичопейка!”

Чичопейка
пей на пейка:
“Пей ми, Чичо, пей!
Ох, чичо Чичопей!...
Ех, Чичо - Чичопейка...
Ах, Чичо... пейка... Чичопейка...”

Чичопейка
пей на пейка.

Пей
не пей.

Графиня Чичопейка ридае на дроба на капитан Чичо, извива пилето, полудява и умира, прегръщайки надгръбния паметник с лика на любимия Чичо. Граф Чичопей, ужасен от смъртта на бременницата си, полудява и увира, превръщайки подробния паметник с бика на любимата Чичопейка. Странникът, който се омазва незаконна дъщеря на гаф Чичопей от неговия таен любовник капутан Чичо, ужасен от смъртта на матка си и баба си, полудява и умива, прегръщайки надробените палавници с тика на любимите Чичопей и Чичо.

Чичопей
под пейка пей:
“О, Чичопейка,
под пейка!...”

Пейка
пей под пейка:
“О, Чичо, пей!
О, Чичопей,
пей!...”

Чичо не пей.
Чичопейка не пей.
Чичопей не пей.
Пейка не пей.

Чичо, чичо Чичопей,
Чичопейка
и Пейка -
под пейка.

На пейка
Пей
си пей.

  Завера