КОТАРАЧЕ/КУКУРЯЧЕ:
(САМО)ИДЕНТИФИКАЦИЯТА В ЕРАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

web | Ето така

- Моля, моля! - трепна с мустаче
мойто Котараче,
когато разбра, че
без да умувам,
го римувам
с “Кукуряче” -
Първо на първо, ако съм Кукуряче,
няма да съм Котараче,
понеже котарачето
различно e от кукурячето.
И второ на второ, аз съм си Котараче!

- Тъй би било, скъпо глупаче -
погалих аз нежно мустачето
на Котарачето, -
ако ти би било само Котараче
или само Кукуряче.
Но сега ти си и двете:
млекопитаещо/цвете,
Котараче/Кукуряче.
Нова цялостна личност
с двойна идентичност.

- Да, обаче
е другояче! -
наежи се Котарачето. -
Де се е чуло-видяло Кукуряче
да мяче?
Туй лудост е май че.

- Няма обаче! -
завъртях аз палаво пръст на бунтарчето. -
Всяка алтернатива
е приемлива
само щом се покрива
с мойта гледна точка.
Точка!

Котарачето почна да плаче.

- Рационално визирано, мило ахмаче, -
скръцнах гальовно със зъби на Котарачето -
сингуларнопарциалната
самоидентификация
по модела на “Котараче”
или “Кукуряче”
е вече анахронизъм.
А мултидименциалната
идентификация
в парадигмата “Котараче/Кукуряче”
е интерперсонален механизъм
в ерата на ризоматичната
и каризматичната
глобализация.
Туй е логика диалогична
и коректно политична.
И вече да не съм чул да се мрънка,
и дрънка,
и врънка,
че изритвам те тутакси вънка!

Убедено от мойта реторика
(и да отърве ритника),
Котарачето запя песен такава
в прослава
на светлата ера
и с факела на новата вера
(и смесен котарачешки хор
припяваше fortissimo в мяо мажор):

- В името на полидименциалната
глобализация
декларирам
и декламирам
логично
“не”
на парциалната
и провинциалната
фрустрация
(на хора
тенора:
“не-не-неее!”)
и диалогично
дублетно “да”
на интерперсоналната
и провиденциалната
идентификация
(хора
с тенора:
“да-да-дааа!!”)
Аз съм Котараче/Кукуряче!
Кукараче/Котуряче!
Котаряче/Кукураче!
Кукуряче/ Кукуряче!
Да, да!
Dada!

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2004
Никита Нанков. Ето така. Варна: LiterNet, 2004