Пак бръквам с пръст в кутията -
пак нямам от теб писмо.
Пак пише ми, демек, самотията:
“Пък тъй ти било писано!”

Писмата ми вечер дълго не препрочиташ,
будувайки, както някога.
Парата вече на Mr. Drug предпочиташ,
будалкайки ме с “нямам кога”.

Третия герой съм в стара история
(а първия и втория сте ти с D---).
И онтологично си мра в предмодерна истерия -
нищо, че нещо съм постмодернист: ъъъ...