АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Надя Маджирова

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Създаването на ДОИ е значимо постижение в развитието на образователното ни дело от последните години, което едва ли някой би могъл да оспорва. Изработените ДОИ по български език и литература са продукт на продължителна творческа работа на широк кръг от най-добри наши специалисти и до голяма степен отговарят на очакванията в конкретния момент. Но дистанцията на времето и практическият досег с предложените ДОИ дават възможност за по-задълбочено осмисляне на зададените от тях изисквания към ученика и учителя. Днес могат да се констатират редица слабости в действащите ДОИ, породени както от неточностите и грешките на един пионерски труд, така и в резултат на цялостната концептуална стратегия на образователната ни система. Ето защо промяна и актуализиране на ДОИ са необходими, но те трябва да бъдат обмислени и осъществени след решения за по-радикални изменения на изискванията към постиженията на учениците. Смятам, че изготвянето на нови ДОИ или сериозното коригиране на вече създадените трябва да се направи след задълбочено проучване и съобразяване с европейската и американската образователна система, която в много по-голяма степен отчита настъпилите промени в психоинтелектуалните възможности и потребности на съвременното младо поколение.

Действащите у нас ДОИ се опитват едва ли не да съвместят остарялата идея за всестранно и хармонично развита личност с включването на нови научно-методически постижения на академично равнище. В резултат на това към учениците са зададени прекалено високи претенции, които не са съобразени с техните възрастови възможности и бъдеща социална роля. Изисква се включването на ненужно специализирани знания. Например в Стандарт 2 литературните компетентности за 8. клас предполагат различаване на видовете стихосложение и основните метрични схеми. Стряскащо звучат формулировките за очакваните знания по литература за 9. клас. Само във връзка със Стандарт 2 учениците трябва да усвоят:

1. Характер и особености на митологичната и фолклорната култура.

2. Характер и особености на античната култура и литература.

3. Характер и особености на средновековната култура и литература.

Още по-всеобхватни са претенциите към десетокласниците и т.н.

Подобен максимализъм превръща ДОИ в празни пожелания без реална практическа стойност.

Прави впечатление, че очакваните резултати в различните класове и дори в отделните степени са еднотипни и повтарящи се. Не се открояват конкретни изисквания, чрез които да се прецизират точно постиженията на учениците за всеки клас, което би довело до по-голяма целенасоченост в работата на учителя, до обективност в оценяването както на ученическия, така и на учителския труд. В това отношение може да се почерпи опит от ДОИ по чужд език, в които са поставени много по-точни параметри за очакваните знания и умения у завършващите даден клас.

2. Профилираните и професионалните гимназии са доказали годността на прилаганите в тях системи за обучение с успешната реализация на своите възпитаници. Това се отнася особено до езиковите гимназии. Специалистите определят като най-успешна езиковата подготовка на учениците след 7. клас. До голяма степен престижността на тези гимназии се дължи и на осъществявания подбор, който дава възможности за конкуренция между учениците. Практиката показва, че конкурсните изпити най-добре осигуряват този необходим за по-високо равнище на работа подбор. Още повече че разнородните изисквания към учениците в различните училища на страната не дават точна представа за техните знания и умения чрез годишната им оценка (между другото - още едно доказателство за практическата неприложимост на ДОИ в настоящия момент).

Ето защо смятам, че засега трябва да се запази видът на конкурсния изпит, доказал своите възможности въпреки проблемите, които създава. Специално по български език и литература е по-целесъобразно да продължи да се задава задача за създаване на цялостен текст, въпреки че може да се помисли за промени във вида на изпита, чрез които да се разчупят стереотипите. В цялостния текст върху изучаван литературен материал ученикът най-пълно може да разкрие своите знания и умения за целенасочено и логическо мислене, общата и езиковата си култура.

3. Изхождайки от нашата традиция и от изискванията на европейската образователна система, смятам, че провеждането на изпит по български език и литература за завършване на образователна степен е необходим. Такъв изпит предизвиква мобилизация и целенасоченост в работата както на учениците, така и на учителите и при всички случаи би допринесъл за издигане равнището на подготовката в училищата.

Важно е обаче този изпит да е съобразен с интелектуалните възможности на учениците от цялата страна, а изискванията и видът на изпита да са разяснени на обществото достатъчно ясно и навреме, за да може то психологически да е подготвено за него.

Видът на изпита и кретириите за оценяването трябва да се определят от практикуващи учители, които добре познават проблемите и реалното състояние на подготовка на средния български ученик. Така например, ако се реши да се провежда изпит за завършено основно образование, бих препоръчала да се задоволим с писането на обикновен преразказ на непознат текст - вид писмена работа, която дава достатъчна представа за смисловата памет и логиката на ученика, за неговата езикова култура.

© Надя Маджирова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 4
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 4.