ХОРИЗОНТИ НА ОЧАКВАНЕ И ПОЛЕ НА РЕЦЕПЦИЯТА: ЗА ПИСМЕНИЦИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Недка Капралова

web

Ще се опитам да приложа към спецификата на Българското възраждане един теоретичен модел за анализ на рецепцията, широко използван в литературознанието в последните десетилетия. Това е моделът на Х. Р. Яус, чиято отправна точка е хоризонтът на очакването - термин, формулиран от Хусерл, чиито корени водят към Аристотел и по-късно Кант, и развит в пълнота от Яус и други (Изер, Гадамер и т.н.).

Яус отнася концепта хоризонт на очакване основно, но не изключително, към първата публика и под това понятие разбира „системата от съотнасяния, обективно формулируема, която за всяка творба в момента на появата й се състои от три основни фактора: предварителният опит на публиката в жанра, към който творбата се отнася; формата и тематиката на предшестващите творби, които се предполага, че тя познава; и противопо-ставянето между поетически и практически език, между въобразен и всекидневен свят“¹. Същевременно възприемането е активно усвояване, в процеса на което с различните поколения се променят оценката за творбите и техният смисъл. Ето защо трябва да държим сметка за това, че ние се опитваме да възстановим отношенията между произведението и неговите последователни публики от гледна точка на нашето настояще, макар че херменевтичният анализ изисква постоянно да съобразяваме разликата между съвременния хоризонт и миналия естетически опит.

Смятам, че това понятие и изследователският модел, който се организира около него, могат плодотворно да се приложат при анализиране на духовните прояви на нашето Възраждане. Тъй като обаче има разлика между очакванията и осъществяванията, предлагам като втори термин, изграждащ корелационна двойка, понятието поле на реализацията. И докато очакванията спокойно могат да се разполагат в хоризонт, т.е. в пространство без граници, то реализациите са конкретни и полето, което те изграждат, е измеримо. Множеството, състоящо се от съвкупността на очакванията, съотнесена към конкретен текст и положена върху него, както и от други показатели за рецепция, каквито например през Възраждането са спомоществователските списъци, изгражда полето на реализация на творбата.

Хоризонтът на очакване в българския духовен живот през 30-те и 40-те години на 19. век се състои от множество очаквания. Едни от тях се отнасят до огромната нужда от Граматика на българския език. Възрожденският спор за езика е познат, резултатът от него също. Но докато се стигне до този резултат, е изминат дълъг път, по който е имало и съгласие, но много повече нападки, някои дори невъздържани. Такъв е случаят и с книгите на Иван Богоров, станали предмет на жива полемика: Математическа география (1842), Всеобща география (1843), Първичка българска граматика (1844), Първичка българска словница. ІІ изд. (1848), Кратка география математическа, физическа и политическа (1851).

Отзивите за тези първи книги на Богоров са точен пример за поле на реализацията (или рецепцията) - резултат от пресичането на хоризонта на очакванията и предложеното от конкретните творби.

През 1842 г. хоризонтът на очакване на публиката, в лицето на Найден Геров, е провокиран от предговора на Математическа география, който всъщност е малък трактат по граматика на новобългарския език. Реакцията - част от полето на рецепцията, е брошурата на Геров Няколко думи за преводът на Математическата география на г. Ивана А. Богоева, написани от Найдена Герова, издадена в Одеса през същата година. По това време и двамата са ученици в Ришельовския лицей в Одеса, Богоров е на двадесет и четири години, а Геров - на деветнадесет. В полето на българската култура навлиза ново поколение, което на свой ред се залавя да отговори на нуждите на обществото. И то заявява присъствието си с впечатляваща ангажираност и осведоменост. Малко по-късно, през 1844 г., Богоров издава Граматиката си, която е четвъртата по ред след трите граматики, излезли почти едновременно около десетина години по-рано: в 1835 г. - на Н. Рилски и Н. Бозвели, и в 1836 г. - на Хр. Павлович. И я нарича Първичка, защото пръв се застъпва за новобългарския език. Но неговите възгледи извикват възраженията на Геров. В Няколко думи... той е добронамерен. След като изразява благодарността си към преводача за толкова полезната за българското юношество книга и подчертава, че всички трябва да уважат труда му, той разбива един по един аргументите на Богоров по езиковия въпрос в „предисловието, испещрено с различни правила за правописанието, според които нашът литератор си направил (подчертаното мое - Н. К.) Ново-Българский език“. При това с пълно право и с изумително за един деветнадесетгодишен младеж езиково чувство. Прав е, когато пита: защо „география“, а не „землеописание“, и пояснява, че „първата дума малцина ще разберат, а втората е ясна за всички“. Прав е и за членната морфема, и за вметнатите полугласни, и в някои наблюдения по историческа граматика. Така Геров написва 25 страници коментар към един предговор от три страници и половина и по повечето въпроси мнението му съвпада с това на днешното езикознание. Което ясно говори освен за безпогрешното му езиково чувство, но и за равнището на подготовката му, както и за гражданската му позиция. Не липсва и чувство за хумор, макар и малко хапливо, като в следния пасаж:

Най-после подписът на г. Богоева: Иван Андреа Богоев показва, какво той ся е учил най-напред в Гръцко училище, та са го викали там Йоаннис Андреа. Ако да ся беше учил в Българско училище, то щяха да го нарекат Иван Андреев и той до сега щеше да си ся нарича тъй, а не Иван Андреа. Може да рече г. Богоев, че това Андреа е Славянский родителен падеж от Андрей. Ако да е това така, то като пише той Български, таче и по някой път блъска и такива Славянщини, язикът му ще стане Славяно-българский; а то сам той си ся смее в предисловието си на ония, дето имат Славяно-българский язик, и употребляват аго и ому, ако и да го употребляват в някои места правилно.

Така трактатът на Богоров се сблъсква с предварителната информираност в хоризонта на очакването на Геров и предизвиква отрицателна, макар и добронамерена критика в полето на рецепцията. Тук към параметрите на това поле се прибавя и елементът спомоществование и смятам, че коментарът за него на Геров е достатъчен:

Като свърши человек предисловието и обърне едно листо, най-напред ще види това: „Имена Гг. Благоволивших подписаться на сию книгу“. Види ся, че г. Богоев е писал и Руски в Географията, за да му бъде пъстра. Но като прочете и по-долу имената на спомоществователете, та види, че освен няколко Руси, дето са подписали сичките 36 книги, Българете подписали само 79, наистина не може да бъде равнодушен. Г. Богоев не е приял достойна мздъ за трудът си. Потребно е да ся возмездяват прилично такива работи, та тогава да ся надеяме да видим по-скоро и мы на наш язик различни книги, а инак никога не щем излезем на глава. Това, дето нема много спомоществователе, може да ся е случило, защото досега г. Богоев не бе известен и не е печятал друга книга. Сега ся надеяме да видим в другите части на Географията му, за които е издал обявление, да му помогнат Българете така усердно, каквото са помагали досега и за други някои книги.

И Геров завършва оценката си с пожеланието да излизат повече такива книги, нека всеки пише както умее, постепенно и с общи усилия и с такива добронамерени критики всичко ще си дойде на мястото, а той е написал всичко това единствено с желанието да похвали автора и да му помогне.

На няколко места в тази брошура Геров подчертава, че готви за печат свой граматически трактат, който скоро ще излезе. За съжаление обаче такъв не се появява.

Що се отнася до спомоществователите на Богоров за Математическата география, освен малкия им брой, само от Одеса, макар и с изобилие от видни за епохата личности (архиепископ Херсонский и Таврический Гавриил, Новоросийский и Бессарабский Генерал-Губернатор Граф М. С. Воронцов, Генерал от Инфантерии Инзов, Тайний советник А. С. Стурдза, граф С. М. Воронцов, Статский советник С. В. Сафонов, Надв. Сов. А. А. Скальковский, Профес. Риш. Лицея М. А. Соловьев, д-р П. Берон, С. М. Тошков, С. Д. Тошкович, госпожа А. Тошкович, Е. Д. Мутев, Н. М. Тошков, Г. и Х. Тошкович, В. П. Палаузов, Н. Геров, Д. Н. Кокаланов, В. С. Джелалский, Б. Петков), трябва да отбележим като особено показателен факт за започналия конфликт между поколенията отсъствието на В. Априлов, който в същата тази 1842 г. подписва голям брой екземпляри от Месецослова на Хр. Костович Сичан-Николов.

Спомоществователите на Богоров най-често са малко. За Първичка българска граматика, издадена в 1844 г., когато Богоров е учител в Стара Загора, са подписани 588 книги от 17 селища. Сред имената на спомощниците не виждаме тези на д-р Петър Берон от Крайова, нито на Ботю Петков, изобщо прави впечатление отсъствието на видни личности. Може да се допусне, че това е израз на някаква реакция срещу него. А единствените ученици са от Шумен: 5-ма на Сава Филаретов и още 39-ма на неговия подидаскал; няма нито един от Стара Загора, нито един негов ученик!

Второто издание на граматиката, излязло в 1848 г. в Цариград, по времето, когато Богоров се е върнал от следването си в Лайпциг и е редактор на Цариградски вестник, има подписани 238 книги от 5 селища, сред които Цариград (Стамбол), откъдето спомоществовател е Н. Геров, и Стара Загора, където няколко личности подписват голям брой екземпляри, а в подписката се включват и два еснафа.

Кратка география, излязла в 1851 г., има 232-ма спомоществователи от 12 селища, подписали 455 екземпляра. Сред тези 232-ма мъже виждаме няколко известни имена, няколко учители, тук-там ученици, сред всички се откроява Ботю Петков от Калофер, подписал 100 екземпляра.

Богоров се е надявал, очаквал е като признание за положения от него труд книгите му да се въведат като учебници, както казва в предговора към Първичка българска словница: „А колкото откъм наша страна, щем са зарадвами твърде млого, ако би да видим, че ся введе в училищата (каквото и първото изважданье), което щем имами голяма мзда и ще ни подбуди да извадим и други потребни книги“.

Следва „Книжовен предговор“. В него отново се подхващат въпросите на членуването. Убеден в собствената си правота и непогрешимост и в недостатъците на другите, Богоров хвали Ив. Момчилов така:

Горереченото еровско Равнописание са види да е прифатило и г. И. Н. Момчилов, който го е употребил в неговата „Писменица на Славянския язик“, една книга, достойна за похвала и подарена на Българското юношество, за която не ни са падаше друго нещо да говорим, освен горещи благодарности на съставителят й, без да я гледами каква е, според притчата: „на подарено пърле зъбите са не гледат“, нъ като я попрочите човек и поиде къде крайт й, вижда повече от осемстотин помощника, което нещо ни прави да са радвами и ни задължава от страна нашето юношество да я поразгледами и да кажем нещичко и за нея.

Следват „доброжелателни“ критики към Момчилов и Хр. Павлович, „за доброто“ на нашата книжевност.

Преценявана от наша гледна точка, граматиката на Богоров страда от доста тежки недостатъци. Основана изключително на родния му говор, с широко застъпване на краесловното потъмняване на гласните, с една омофония между това потъмняване и стари падежни форми, с явна невъзможност да види очевидното - че в новобългарския език падежи няма, а където ги има, то те са мъртви, непродуктивни форми, граматиката на Богоров не е можела да бъде приета с отворени обятия. Това е един случай, в който днешната преценка, обективна поради голямата историческа дистанция и натрупаните знания, и хоризонтът на очакването на първоначалната рецепция може би съвпадат. В подкрепа на такава хипотеза идват две дописки от 1851 г. в Цариградски вестник, едната от които е подписана от Н. Геров с псевдоним Млъчан. В този свой отзив той вече не е добронамерен. Критиката му е жлъчна:

Тия дни падна нам на ръце книга със заглавие Кратка География Математическа, Физическа и Политическа. От И. Андреева. Букурещ. В И. Копайникова Книгопечатня, 1851. Право да си кажем, не ни стигна трепение да прочетем всичката тая книга, и доста бе да я преглядаме сам-там, та да ся уверим, че г-н Андреев още не е познал, что трябва да има человек, за да може да напише за света някаква книга. Знаем усердието на г-на Андреева, с което той ся подвизава на писменното поприще, та с жалост глядаме, че той не ще научи блъгарский язик, и колкото повече пише на тоя язик, толкова повече ся побрьква в него, та никак вече не можем да му ся надеяме да стане писател. Г-н Андреев, види ся, не разумява това, та ся обрича занапред йоще много книги да издаде на свят. Съврьшена правда има оний, който е рекль: „мъчно е да познае человек себе си“. И наистина, ако да бе лесно това, то и г-н Андреев щеше да си земе мярата от оная География, която е напечатал със заглавие „Всеобща География за децата. Белград. В Княжеско-Сърбската Типография. 1843“, та не щяше да издава сега нова. Ако да бе познал той, че оная, така добре на Руски написана География, с превода развали така, каквото да не може да ся употреби, то вероятно не щеше да пише и друга. Таково е, кога человек връши работа, от която не отбира, каквото г-н Андреев седнал да превожда География от Руски, без да отбира от тая наука и без да разумява добре руски язик. [...]

Доста ще бъде да ся разметне само пръвий образ на новата География, что е сега издадена, та да ся покаже, че г-н Андреев никак не отбира от тая наука и никак не знае Блъгарский язик. Чюдиме-ся как той сам не разумява това, а е издал обявление, че ще печята Граматика на Блъгарский язик. Два пъти ся е подигравал той с Блъгарский язик, иска и третий път да го клъчи и да го мачка, както му дойде на ум. Пръвите две негови Граматики показаха, че той не отбира что е Граматика, та затова никой не ся обади да му каже ничто, и то му ся стори, че е Граматический Наполеон, та поиска още и третий път да ся покаже (подчертаното мое - Н. К.). Добре! Щем го видим и щем кажем кой е и какъв е.

След няколко броя Цариградски вестник помества друга дописка, от Драгойски, която е насочена срещу Геров. Не защото споделя възгледите на Богоров, а защото смята критиката на Геров за прекалена във време, когато българската книжовност се нуждае от много, много книги, та не бива малкото и без това книжовници така да се нападат. Личи неизказано недоволство от направеното от Богоров, но акцентът е другаде и укорите срещу Геров са остри.

Така хоризонтът на очакванията придобива конкретност и в полето на рецепцията на Богоровите книги си дават среща раздразненото очакване, дължащо се на неудовлетворена първоначална нагласа; критика, неприемаща и оборваща изказаните твърдения; търпимост, проявена в едно отложено очакване; слаб интерес от страна на изявените личности; слаб интерес от страна и на тези, за които най-вече са били предназначени тези книги - българските юноши, - засвидетелстван от спомоществователските списъци.

БЕЛЕЖКИ

1.Jauss, H. R. Pour une esthйtique de la rйception. P.: Gallimard, coll. Tel, 1998, p. 54. [обратно]

© Недка Капралова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 5
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2005, № 2 (63)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 5.