СТАБИЛИЗИРАНЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕРМИНИТЕ, С КОИТО ОПЕРИРА ИЗСЛЕДВАНЕТО НА БАЛКАНСКАТА КУЛТУРА

Надежда Драгова

web

За балканската култура все още боравим с частни изводи. Време е да предложим обобщена визия. Тя е немислима без интердисциплинарни знания, които на днешния етап, след едновековно развитие на науката "балканистика" - можем да преценим като достатъчни за началото на нашите усилия. Безспорно е, че ще продължават да се усъвършенстват "в крачка".

Вероятно някъде съществува приемлива методика за класифициране и открояване на своеобразието на култура като балканската от географски тип - Балканския полуостров, но не ми се удаде, въпреки усилията, да я намеря.

Ярка първа особеност е географската граничност, в която е създадена и функционира културата, без да бъдат заличавани многочислените етнически характеристики и разликите по езици и религии. Това означава, че конфесионалните и езиковите специфики не могат да бъдат изведени като приоритетни.

Ще трябва да тръгнем от обединяващите особености на трите средиземноморски полуострова: Балканския, Апенинския и Иберийския, с безспорната им характеристика за средиземноморска култура. Тя се отличава с дълбинна културна памет, поради ролята на Средиземноморието като един от най-ранните терени на световната цивилизация, благодарение на възможностите му за най-динамична тогава комуникация - корабоплаването.

С това виждане - в работата на две европейски културологични конференции - участвам във фракцията на онези учени, които апелират европейската култура да не се дели на Източна и Западна - заради актуалната политическа граничност, а на Северна Европа и Южна Европа - по типа култура, който също се развива, но измененията му са несравнимо по-бавни от политическите и икономическите конфигурации. А културата е, която фиксира менталните различия и главно възможностите за общности и във виртуални измерения: тъй наричаните сега въобразени общности.

Преди да се съсредоточим конкретно върху балканските култури, наложително е да ги ситуираме в универсалната или само в европейската по два показателя: по генотип и по фенотип.

Генотипът изразява един обект, съотносимо към неговия генезис/произход, особено в нашия случай, където има функционален актив в структурирането му.

Генезисът се доказва чрез тъй наречената културна памет. Теоретично аспектите на явлението "културна памет" сега се разработват успешно в немската и във френската науки. Очаквам в тези наблюдения да изберем и проверим като работещи общи културологични термини. Но от това не отпадат нашите задължения за формулировки, съответни на балканските реалности.

При многото дискусии, предизвикани от Юнг за споделената памет - дали е колективно подсъзнателна, или вродена колективна способност, т.е. дали при нея съществува инстинкт за наследяване - аз се придържам до по-доказуемо ниво: до видимите процеси, и по-конкретно - до процедурите и средствата, които формират наследяването на исторически конкретна памет.

На Балканите са различими два типа културна памет:

1. Вербална културна памет:

Всичко, което трябва да помни и развива етносът, се предава чрез вербум = слово; културните достояния се оценяват и внедряват в разказване - митове, истории, описания на "другите" (съседни страни, държави и народи).

Социалните контакти са диалогични.

Еднакво неуморимо се разказват ("вербализират", "словесно" се изявяват) и божествените неща, и земните.

Вербална е средиземноморската култура: юдейската старозаветна и античната - на гръцки и на латински език. Вербална култура носят и ония славяни, които най-късно до VІ век се разселват по целия Балкански полуостров.

Вербалната култура се доверява на писмеността като ефективен инструмент за запомняне и пренасяне, което означава, че вербалната култура е писмена или потенциално писмена. Тя се наследява автентична, непроменена.

2. Ритуално-образна културна памет:

Тя е присъща на народи, като траките, илирите и прабългарите, които религиозно се изживяват като богоизбрани. Те вярват, че владетелите им са посочени от Бога и са безсмъртни (при траките). На земята - царят, канът (при прабългарите), изпълняват медиаторска функция между божеството, народа и земята му.

Това прави културата им затворена за чуждите, за непосветените. Тя строго е пазена да не "излезе", да не се разшири извън границите на етноса, за да остане само негово достояние. Затворените култури се отказват от общоупотребима писменост или създават култови касти, които използват ритуални графични знаци: "черти и резки" при прабългарите. Разказване или писменост биха нарушили границите на културната общност, биха накърнили посвещението. Сплотявана от свещената тайна, тази култура остава винаги мистериална.

Затворените култури постигат стабилизиране и наследяване чрез свещени/сакрални ритуали - мистерии. Те се ръководят от владетеля/жреца, а адорантите се приобщават към тях с песни, танци и състезания. Божественият култ(ове) се представя(т) чрез изображения и се чества(т) чрез жертвоприношения. И до днес учените не могат да установят в пълнота имената на тракийските божества или на прабългарските сакрални обекти, защото са били тайни = мистерии само за посветени.

Ритуално-образната памет утвърждава свети места на териториите, заемани от етноса. Ритуалите символично уподобяват земята с богинята майка. Те сакрализират територията на царството и тя се тачи като свещена Родина.

Ритуалното наследство подлежи на преосмисляне и актуализиране в нови епохи. Това предопределя голямата му интегрираща сила за всички слоеве на обществото, в различни исторически контексти.

Предложената систематизация беше необходима, защото науката разполага със съвременни теоретични постановки за "затворените = култови" и за "отворените общества". Нашата задача е да ги подложим на анализ и в случаите на идентичност към явленията да ги въведем в инструментариума и в терминологията на науката за балканските култури.

Функциониране на културната памет на Балканите

Ориентацията се отбелязва със стрелка: Хоризонталната → означава култура за опознаване и усвояване на заобикалящия земен свят: комуникативна. Вертикалната ↑ означава религиозна ориентация към небето, насочена към божественото начало. Такава култура е интер-(извън общността)-некомуникативна, а интра: разяснява и изпълнява божествената воля за съдбата на адорантите.

Българската балканистика разполага с безценен капитал от проучвания и теоретична характеристика на затворените култури: траки, даки, илири, прабългари и др. При успешна интерпретация за комуникациите им (да или не) в целокупната култура на Балканите, ние имаме перспективата да обогатим глобалната културология и непременно - европейската, с нова, непозната и непрактикувана научна методология.

ІІ. За успешната реализация на проекта задължително е да се изследват и всички типове календари на Балканите.

Календарите са най-богатата банка за културологична информация.

На Балканите понятието "време" не съвпада в различните типове култури.

Агоналната, т.е. състезателна, антична култура доказва същината си чрез своя календар, структуриран върху хронологията на олимпиадите. Този "агонален" календар бива изместен едва от християнския.

В славянската култура времето е обозримо само в един цикъл на сезоните. А то значи - една година. Лето е думата на славянски, която репрезентира срока = година. Тя демонстрира култа към слънцето. Всички сегменти от време в границите на годината славяните отмерват ритуално по слънцестоенето. Природно обвързана, календарната година се повтаря автоматично. А цикличната идея за време предопределя вярата във възкресението.

Минало време при славяните не е динамично, нито квантитативно, а митологично. Представата "имало едно време" е релативно-епична и не може да продуцира реална историческа памет. Славяните не мислят исторично!

Прабългарският календар е астрален - лунен: идентичен (или подобен) на китайския календар-зодиак. Зодиакът не завършва с еднократното си протичане, а образува система от пет цикъла, което предоставя на културната памет обхват от 60 лунни години. С астралната си детерминираност прабългарският календар е солидна основа за историческо мислене и е фундамент на културата на държавността.

Понятието "пространство" на Балканите функционира и като реално, и повече като сакрално или историзирано наследство. Цялата територия на Балканите има постоянни "свети места", утвърждавани чрез ритуалната култура и наследявани от всички, последователно заселващи се, етноси. Тук се наблюдават най-диференцирани прояви на мнемотопи, т.е. памет на местата, която формира дори индивидуално поведение. Многобройни са примерите: от разказа "На Спасова могила", през "тих, бял Дунав", т.е. свещеният благ Дунав, и др. Научната задача не е да се изброяват досконално, а да се систематизират по функциониране, защото науката борави и с друго, различно понятие: "място на паметта" - също с безбройни примери на Балканите. Пространствената културна памет е нескончаемо наследявана от всякакъв тип етноси или личности. Два български примера: поп Минчо и останалите заточеници в Диарбекир (всички са образовани учители и свещеници), когато опознават наказателното пространство като прилежащо към свещените Тигър и Ефрат, заживяват във виртуална общност - адекватна с библейския Вавилонски плен. Поп Минчо написва повест за заточениците, която следва и осмисля структурата на псалома за Вавилонския плен. Внушението е морално (сакрализирано), и оптимистично предначертано. И пример в модерен случай: в мемоарите на Вера Мутафчиева четем за нудисткото й приключение на Папазгьолското езеро. Екстремно индивидуалната мотивация за съприкосновението на голото й тяло с планинското слънце бива прекъсната от появата на овен, заплашително запътен към беззащитната жена без дрехи дори. Халюцинация или представа на очакването? Само не и истинско приключение, защото това езеро е свързано с легендата за черния овен, първоначално публикувана в емигрантския вестник "Македония" (анализирана в дисертацията на Таня Казанджиева), после описана и у Павел Делирадев. Мнемотопът за Папазгьол обещава среща с черния овен. За да се случи, се иска само подсъзнание с информация и въображение! В краткия си преглед се постарах да докажа, че теориите за културната памет могат да станат продуктивно ядро за търсената бъдеща систематизация на културата на Балканите. Другото - също продуктивно, поле е теорията за комуникациите. Вече проследихме, че балканските култури се отличават с различен тип общуване. Отговорността на културологията е да намери полето, където толкова разнотипни култури постигат помежду си и вертикално, и хоризонтално общуване. Като традиционен подход към "другия" е доказано превеждането на "другата" култура в достъпните й за опознаване черти, но непременно чрез образи и имена от собствената ни култура.

Най-показателни са примерите с отворената елинска култура в "опознаването й" на затворената тракийска. Този продукт наричаме "преведена култура" (Ал. Фол - "интерпретирана култура"). Тя никога не е автентична докрай. Винаги е само отразената в нас чрез собствените ни културни ценности.

Подходът на "превода" обаче е доказал функционалността си за формиране на балканската културна общност. Без да е динамичен, процесът на "преведената култура" продуцира и вътрешни достижения за приемащата общност. Стабилната традиция на подобен подход се превръща в драгоценна методология на славянската писмена култура след ХІ век в широките територии на литературния и културния превод. От друга страна, интерпретативните методики на усвояването са пътят към утопиите и нереалистичните контакти с "другия". Извършената в "превода" селекция при интерпретацията открива и връща явленията към общото, към универсалното. А това изолира конкретността. Конкретността е фенотипът. Чрез фенотипа се определят онези трайни и динамични качества, които представят дадена култура като феномен. Споделените тук постановки са предназначени да се постигне изясняване на феномена "балканска културна общност" - в полетата, в които е реализирана. Само върху нейния фундамент можем да изследваме така наречения балкански манталитет, доколкото е компактен и финализиран.

© Надежда Драгова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2008, № 8 (105)

Доклад, изнесен на 21 май 2008 г. в Института за балканистика - БАН, на Кръгла маса "Съвременни понятия за изследване на балканските култури - актуални понятия в съвременната културология" - по проект на ст.н.с. д-р Йорданка Бибина