ПИСМА ДО ПЕТЪР

(9)

Николай Бойков

web

8 февруари

Тази сутрин, когато се събудих, не станах веднага, а малко се поизлежавах, докато се поизлежавах, си намислих какво да правя през деня, после нарисувах два охлюва на картички за Ланг Жолт и Борбей Силард, досега не можех да рисувам охлюви, но онзи ден в книжарницата Пингвините почти на ъгъла на Неофит Рилски и Ангел Кънчев си купих една книжка, помагало по рисуване, Нарисувай лесно 100 неща, 1. част, автор Елеонора Стоянова Лилова, в нея са показани как трябва да се рисуват заек отпред и отзад, мече, котка в гръб и в профил, мишка, пате, разни птичета, щъркел, бухал, паун, жаба, охлюв, таралеж, риби, кит, медуза, прасенце, агънце, крава, слончета, камили, крокодили, слънца, луни, облаци, калинки, пеперуди, гъби, дървета, цветенца, саксии, кораби, котви, коли, камиони, влак, колело, самолет, всичко на всичко 58 неща; после реших да нарисувам още един охлюв за Яс Атила, като му препиша и историята за Пръчко и охлюва: вървял си Пръчко из полето и що да види, охлюв, много му се искало да разгледа микроскопичните му рогца и хоп, навел се, да, ама охлюва, като го усетил да се доближава до него, хоп, взел, че се скрил в къщичката си, да, ама Пръчко, разпален от любопитство, да не е вчерашен, взел, че не си тръгнал, а продължил да се вглежда в охлюва и по едно време що да видиш, минал един трети човек и казал: Я, два охлюва, но вместо да рисувам и преписвам, седнах да напиша тазднешното си писмо, вчера за пръв път нарисувах охлюв, бяхме се уговорили с Теменужка от Библиополис, че в петък ще рисувам там картички за желаещите да им се рисуват картички, та към три, след като цял ден бяхме работили върху преводите на Месьой, се занесох дотам, навън беше студено, ден, когато бързаш да се прибереш вкъщи и да разтриеш длани до камината, радиатора, котлона и т.н., да хапнеш, да пийнеш, да почетеш и т.н., беше полупразно, никакви клиенти не се въртяха покрай рафтовете с книги и дискове, долу си правеха ревизия, заради липсата на купувачи, аз горе помолих да ми пуснат Енигма на Едгар, но не можеше, това беше от запечатаните дискове, но пък ми пуснаха моцартовия кларинет, седнах зад витрините с боички, блокове, острилки, етикети, гумички, щипки и т.н., бях вече си взел една книга за четене, за комуникацията на растенията и за това, че са разумни същества, запрелиствах я, един чрез електроди и компютри преобразува w-вълните? на дърветата в човешка реч, така генерираните текстове съвсем приличат на стихове от най-новата българска поезия (май откривах повече смисъл), та той веднъж захапал електрода, докато да настрои един от компютрите и на монитора взело, че се изписало: Човекът е вкусен, прелистих първите три глави, никой не влизаше, реших да нарисувам охлюв на жената, продаваща дисковете, чието име не зная и която плетеше жълт чорап, та седях зад витрините и витринните прозорци, виждах прехвърчащите заблудени снежинки, от време на време отдолу долитаха Човекът и неговите символи: 2 бр., Що е история: 4 бр., Същността на Дзен, няма я, та скокнах да им я покажа къде е, Бягството от свобода: 1 бр., навън се стелеше някаква мъглявина, но постепенно взе, че се проясни, небето стана в прозореца кристално синьо, аз нарисувах охлюва, моцартовия кларинет не беше още свършил, междувременно влязоха две клиентки, едната се загледа в Джоан Харис, другата питаше за нечуван от мене автор, после подарих охлюва и поех нататък.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.