Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА ДО ПЕТЪР

(6)

Николай Бойков

web

4 февруари

Когато се видяхме за последен път и ти бързаше занякъде си, а аз също се забързах занякъде си, подсмърчайки по Шести септември към вкъщи под светлината на лампи и прозорци, се отбих до Дневник, беше около осем и половина вечерта, нямаше никой горе в редакцията, дори секретарката си беше тръгнала, само май неколцина се мотаеха или се взираха в окото на компютрите при дежурните; на следващия ден намерих и Оля Стоянова, върнах й, каквото имах да й връщам и взех да прегледам Ортегата и гасет, докато си проверявам имейла и приказвам с международниците, исках да покажа на госпойца Златева първите две писма, за да чуеме мнението й, всъщност точно там ми хрумна тази идея да те питам може ли да ги опубличностя, защото ми се прииска да ги покажа на госпойца Златева, но нея я нямаше, показах ги на Драго, който полусмръщен ги изчете и, когато го попитах за мнение, освен всичко друго каза, че уж били писма до някого си, но онзи някой липсвал, и сега, когато ти пиша това, в призори, някъде около четири без двадесет (когато станах към три, в далечината дрънчеше трамвай, а сега пробръмчава кола), никъде не свети прозорец, само пластът сняг по покривите се белее, а и калкана с рекламата е осветен, сега, когато в пролайващите кучета и зашуртялата вода, изпълваща ваната на съседа отгоре, ти пиша това и се опитвам да си спомня лицето ти, си спомням не него, а онези последни думи, които ти написах - какво харесвам в теб освен това, което вече бях ти казал: окръглеността ти, гърбичката на носа ти, пожълтелия ти, възкъс, нащърбен (идеше ми да напиша понащърбеничък) зъб, усмивката ти, живналите ти очи, когато лицето ти се отваря и грейва в усмивка.

 

 

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.