Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМА ДО ПЕТЪР

(5)

Николай Бойков

web

3 февруари

Днес сутринта, когато станах към четири и половина, видях, че снегът по покрива отсреща се е полустопил и съжалих за бялото покривало, което се беше там натрупало, запалих новата си свещ, после преглеждах забележките на Тодорка Минева по превода на Филм-а, после си четох Опита на лудостта на едно ксерокопие от Страница и първата бележка към Унгарската рапсодия (превода на стихотворението на Ендре Кукорели Рамка и огледало: Днес един български поет участва / в рамката на програмата, имаше / жълто поло, облечен в него участва / и в един син панталон, / а найлоновата си торбичка, / в която нещата си дър / жеше, изпразни на масата / непосредствено пред / микрофона, ужасно може да / шушка една такава найлонова / торбичка сякаш в нея / държеше някакъв гризач, / в торбичката и сякаш той / изгризва микрофона, та / мощно шушкаше, но посред / шушкатето обаче можеше понякога / да чуеш, че говори българинът, / дере се преводачът, торбичката / му шушне и публиката / е удовлетворена, тъй / течеше си програмата / и нищо не свърши), после преглеждах в тефтерчето си със жирафски врат началото на Голямата книга за малкото слонче, която Ирина и Георги ми подариха на рождения ден, а Невена и Сашо ми превеждаха, а аз записвах, сега си спомням точно: петък вечер, преди това бяхме работили с Индра Маркова по превода на Унгарската новела на Месьой, помня седяхме пред едно определение за неунищожимите черни дрехи, Дора беше предложила неизменните, седяхме пред компютъра и едновременно казахме в един глас вечните, после се наложи леко да променим изречението по-надолу; после си преглеждах наброските в тетрадката, която определих за наброски към тези Писма до Петър, купих си я във Видин по Коледа, отпред има една златна рибка на по-скоро сивеещ се кариран фон (даже са го и изписали на английски: Golden Fish), а отзад на сиво-сини (тъмносини) квадратчета две вгледани една в друга, почти опрели устенца, изпускащи мехурчета златни рибки, после прилегнах, беше някъде около седем и петнадесет, бях си отворил малкото прозорче на вратата, за да влезе свеж въздух, лежах, а отвън се причу как някой се опитва да запали, припалваше, мотора загасваше или колата буксуваше за малко на място, после стихваше и пак забръмчаваше на приливи и отливи като една упорита, несвършваща магарешка кашлица, по едно време аха да тръгне, аха да спре и се удържа, чувах боботенето на мотора, мислех си ето сега ще тръгне колата, но тя все не тръгваше и равномерно бръмчеше, после потегли, после нанасях последни корекции в четвъртото писмо, преди да почна да го показвам, вече бях видял: навън се сипна, се сипе сняг, после почнах да пиша това писмо, за да ти разкажа за петъка (не помня тогава, или в събота, или в неделя ли, прочетох някъде да цитират, съботата е заради човека, а не човека заради съботата), петък беше един странен ден, първо заваля дъждът и покрива отсреща лъсна, после валя дъжд със сняг, бях се уговорил с Теменужка да рисувам картички в Библиополис, но трябваше да работим върху превода, та скокнах до книжарницата да кажа, че няма да мога да ида, метнах си новата жилетка на светло- и тъмносини райета, която купих като обезвъзмездяване от хонорара на Светла Кьосева за Висша школа, възползвайки се от съветите на редакторите на списание Аz, навън капеше дъжд и ситнеше сняг, в книжарницата си поговорихме за това и онова, после се прибрах, после заваля само сняг на парцали, после заспах, после се събудих, грееше слънце и небето прочистено синееше над мен, събудих се и чух тишината (на имения ми ден Иван Христов, след като попита нямам ли нещо, на което да пуснем някаква музика, в онази неловка пауза, когато събралите се, непознаващи се човеци се чудят за какво да подхванат разговор и след като аз отговорих, че нямам, каза, че тук в моята стая можело да се чуе тишината), лежах под синеещото се небе, в тази така ненадейно сполетяла ме тишина и чувах, сега преписвам в сипещия си сняг и пропискванията на птичката отвън това, което тогава записах в тетрадката: бръмченето на колите, прискръцването на спирачките им, изникващите и изчезващи приглушени удари от стъпките на някой, скърцащите трамваи; и тиктакането на часовника.

 

 

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2005, № 2 (63)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.