ПИСМА ДО ПЕТЪР

(39)

Николай Бойков

web

30 юни
7.21-7.44

На 31 май, 9.56, съм записал в писмо 37: правя наброски, докато чакам Иван, отскачам до Матрицата, разказа на Парушев, кукления театър, забравения чадър, някаква кола обикаля, песента на Шер, дето я пеят на български, помня: всичко някак се навързваше, трябваше да разкажа как съм се върнал до Парнас за забравения си чадър, след като съм ходил до Матрицата и някак си щях да стигна до разказа на Парушев как гледал кино и скучаел, но като пипнал ръката на любимата, изведнъж го обзело неземното щастие, щях да разказвам как съм скучал на детските представления, макар да би трябвало да ми въздействат, щеше да бъде писмо около две-три компютърни страници, гладко и ясно си го представях, може би тук някъде щях да вметна или цитирам стихотворението на Тома Марков, Писмо до Петър, но чаках Иван, навън чикчирикаха врабчетата, беше слънчева събота, както е слънчева утрин днес, навън чикчирикат врабчета и лаят кучета, а аз не си спомням, не помня гладкия разказ, за който нямах време (вчера бе слънчево, пак чуруликаха врабци, отидох до хаджи Димитър да гледам видео, Юра ми каза, че било Петровден, та се опитах да звънна - и тук дълго се двоумя какво да напиша: да ти звънна, да му звънна, накрая пиша: да звънна на Петър, даваше все че нямало връзка, пак си го е изключил, изкоментира Юра, излязохме навън, вече гледали Пробуждането, очакваше ни Почти идеално (на корицата на касетата се чете: Мадона и Рупърт Еверет участват в тази комична драма за двама души с неконвенционална сексуална ориентация. По-точно те са приятели, тя е нормална, а той е гей. Дружбата им се развива дотам, че решават да имат дете... Бебето се ражда както му е реда, но след това “таткото” в новото семейство се влюбва в друг мъж и пожелава да вземе детето със себе си (човек би очаквал, че една такава анотация би отговаряла на съдържанието на филма: решават да имат дете би могло да се приеме само за заблуждаващо изречение, те наистина решават да имат дете, след като уж са се любили пияни (когато след пиянското любене се будеха махмурлии, Рупърт Еверет е по боксерки, така че още тогава изглежда малко съмнително това твърдение, хем пиян, хем засял семената си в приятелката, хем след това си обул боксерките), но това, че пожелава да вземe детето след като се влюбва в друг мъж си е чиста измислица, той наистина имаше любовна връзка с един кардиолог, но се разделяха, въпреки че се обичаха, защото той вечно си мисли за сина, когато е с любимия, любовта към сина му е по-голяма от любовта към любимия, Мадона е тази, която се влюбва сега вече в истинския мъж и решава, че трябва да си направи нормално семейство с нормален баща и тогава той, Рупърт Еверет, почва да се бори за сина си, на който се оказва, че не е и баща по кръв),междувременно по-късно изгледали филма и сготвили тиквичките, ще обяснявам пак, вече обяснявал в античната библиотека, защо смятам за лоша и дискриминационна думата хомосексуалист, все едно това, че се влюбвам в мъже да е онова, което ме определя и прави човек, все едно тази част на идентитета ми да е най-важната, като че наричат онези мъже, които се влюбват в жените, хетеросексуалисти, ще си говорим с Юра за това, как говорим, без да се съобразяваме какво и как говорим, как с думите изключваме и дискриминираме другия: те са приятели с неконвенционална сексуална ориентация, по-точно тя е нормална, а той е гей (пишейки тези неща, ще се присетя за едни статии на Невена Стефанова (в еднa от тях и тя ще се окаже репресирана, жертва на тоталитарния режим, през 57-а я уволняват за кореспонденции от Унгария, отпечатани в Народна култура, несъответстващи на официалните определения за контрареволюция, като прекъсват и трудовия й стаж и едва през 58-а си намира работа като редактор на Жената днес, включва се в редакцията, която за тогавашните условия подхранва женското самочувствие като изтъква социалистически героини на труда и науката, застъпва авторките на художествена литература, дава всякакви съвети за брака, модата, готварски рецепти и кройки, а самата тя толерирала всякакви странни момчета, гейове преводачи, които й се доверявали и в този си отговор ще се извинява за това, че познавала сред тях (гейовете, странните, клюкарстващи момчета) също така и интелектуалци, артисти, балетисти, поети и... чудесни бащи), та ще потърся ксерокопията на писанията на Невена Стефанова в Култура от 2001, озаглавени Ами децата...: по време на изборите, в деня за размисъл, тя чете толерантната Култура, където прочита текст на Владимир Градев, онасловен Мъже в тъмна доба, отнасящ се за книгата на Дидие Ерибон Размисли по гей-въпроса, който я навежда на тежки и тревожни размисли относно съдбата на децата, от размислите й ще разберем, че има нормални мъже и жени, които се възпроизвеждат според естествените отношения между двата пола, които гей-културата не можела да промени, че на естествената мъжка любов към жените и на естествената женска любов към мъжете се дължат не само децата, а и цялата създадена духовна култура, има всякакви други бла-бла, но става ясно: всичко върви към провал, били сме имали лошо управлявала ни политическа класа, новата не я знаем каква е, но е хубаво тя да помисли за децата, обърквани и развращавани от всякакви там гейове и феминистки, някъде тогава в Литературен форум излезе статия на Петър Марчев, от която разбирахме, че тези същите индивиди били грешни пред бога и трябвало да се лекуват, тогава бях написал едно предложение, мислех си да го предложа на разни хора да го подпишат, така и не направих тази си акция:

От текстовете на Невена Стефанова (Култура) разбрахме, че хомосексуалните са причина за увреждането на психичното здраве на бъдещото поколение на България. А от текста на Петър Марчев (Литературен форум), че са осъдени на вечни мъки в ада грешници, които имат нужда от лечение, за да бъдат спасени душите им. Предлагаме на в-к Култура и в-к Литературен форум да се заемат с организирането на всенародна кампания за създаването и приемането на закон, който да съдържа следните основни части:

1. Задължително подлагане на българската нация на научно обосновани тестове с цел установяване на латентна или практикувана хомосексуалност.
2. Задължително доброволно лечение на така откритите индивиди (психотерапия, медикаментозно лечение, електрошокова терапия).
3. При неуспех или отказ да се използва формата трудова терапия (въвеждане на задължителна трудова повинност и организане на трудовотерапевтични лагери).
4. При липса на ефект при някои рецидиви да се използва медицинският метод лоботомия.
5. При неуспех на лоботомията да се приложи следното хуманно решение на проблема: предложението, направено от Суифт за разрешаването на проблема с безпризорните, а именно: да бъдат направени на сапун, тоест да се създадат фабрики, където най-закоравелите да бъдат подложени на операцията осапуняване.),

та очакваше ни Почти идеално и яхния от тиквички, която трябваше и да сготвим, излязохме навън, в тревата постлахме топло одяло, взехме и Естелката, сиамската котка на Юра, пуснахме я в тревата, един котарак от първия етаж я заухажва, подскачаха в тревата, ту тя го гонеше, ту той, позаобикаляйки, мяукяше гальовно, тя понякога го чопваше с лапа, изчезваха в тревата, тя го изоставяше и тръгваше да открива света, мушиците и насекомите в тревите, тревите, играещите футбол, огъня, варящата компоти, дърветата, по които се изкатерваше, от втория етаж две кучета постоянно промушваха глава под пречките на балкона и протягаха муцуни към нашта котка, после се появи и кучето от първия етаж, което било много умно, само си се разхождало сутрин и вечер, то ми заприлича на Атила Яс, та лежахме си в тревите, Юра четеше за посттравматичния стрест, по-скоро не четеше, а все прибираше отнякъде Естелката (когато влезнах в стаята, видях я излегнала полусънена да чете същата книга и тогава я попитах, все още ли четеш за този посттравматичен секс), аз вече оскучал дочитах Баудолино на Еко, там, отнякъде си извадих някакво такова изречение: че който разказва истории, винаги трябва някому да разказва, трябвало да има някой, на който да ги разказва, само така можело да ги разкаже на себе си), Иван дойде, излязохме, щраках с фотоапарата, после написах за Az:

фотография първа

В събота на тридесет и първи май ми дойде на гости Иван Христов, бяха го преместили във военно поделение в Пловдив, та беше скокнал до София, излязохме да се поразходиме (да видел свят), а аз да пощракам малко, бях взел фотоапарата на Петър, не знаех как да му сложа лента, но се надявах да го направят във фотото на ъгъла на Асен и Солунска, там си купих възможно най-евтината лента от 200 аса, бучнаха с някаква отверка в една дупчица, сложиха я и с Иван поехме надолу към Народния театър, беше един слънчев, спокоен, ленив, лъчезарен майски ден, пред Народния свиреше военен оркестър, приседнахме на парапета на неработещите шадравани, отляво на сянка, първом мернах отпред на слънце да присяда Х., името няма значение, издебнах го отстрани, после си поприказвахме, беше целия в черно (е, панталоните му имаха червен кант), каза: обичал през лятото да стои на слънце и да го попива, бяхме пътували заедно във влака през април до Белград, той и приятеля му бяха в съседното купе, вдигаха неимоверна врява с шегите си, по едно време ми писна, почуках, направих забележка на младежта да е по-тиха (не много успешна), после седях в коридора на границата при Калотина и се подсмихвах под мустак на шегите, които си правеха, на освободеността им, бяха щастливи, бяха много красиви в това си щастие, заедност, свобода, разказах им виц, нарисуваха ми дърво, аз също им нарисувах картичка, после, когато го видях пак в София, на обществено място, първо се направи, че не ме забелязва, после смръщил очи, леко процеди: здрасти и набързо се скри от погледа ми, та него снимах из засада, после една майка с дете, то гледа към фотоокото, а тя към военния оркестър пред Народния, после циганчето приседнало на шадравана, забеляза ме, че насочвам фотообектива към него, някак си нагласи се, макар сега като го гледам, да го намирам много естествено, меланхолично, като някой, който знае нещо, после го видях да държи в ръцете си полиетиленова торбичка и да вдишва лепило.

фотография втора

После тръгнахме към Галерията, отпред бяха разпънали шатри за бира, правеха последни приготовления, хора сновяха, тук-там вече наливаха бира и се носеха миризми от кебапчета, минаваше сватба, снимах снимащите сватбата, после тръгнахме към Раковски, пътьом във витрината на банката на ъгъла при площад Батенберг зърнах Иван, той не искаше да го снимам, насочих обектива към отражението, той се обърна, попита, какво правиш, тогава щракнах и казах: теб снимах, после до светофара ще снимам все отраженията във витрините (при ЦДНА-то докато се взирам с окото на фотообектива в стъклото ще чуя някой да казва на друг: красота има навсякъде около тебе), на тази снимка само по номера на колата евентуално би се разбрало, че снимал съм огледалния образ.

фотография трета

После стигнахме баба Яга, там пихме: Иван - кафе, аз - кола, снимах в тревата косове, които едвам си личат, но личи обляната в слънце алея, една друга пойна птичка, която също едвам си личи, но е станала като картина на импресионистите, един облак, който също едвам си личи, едно куче, което обикаляше около масите, което е леко размазано и изглежда безоко (по едно време мина старец, то нещо не го хареса, отдалеч го лаеше и позаобикаляше), снимах и гъбите по съседната маса, те ясно си личат, отзад размита се вижда новата оградка на баба Яга, която напълно не й подхожда.

фотография четвърта

И оттам поехме отново към квартирата ми на Неофит Рилски, пътьом зърнах Димитър Матакиев, така скандалния студент по философия, изключен от Университета за свободомислие, щракнах го (след това щракнах една случайна майка как изпишква детето си), навремето се опитах да прочета протоколите от заседанието, на което са го изключили, но се оказаха тайни, така и не се разбра в публичното пространство какво се е случило, медиите и разни хора го употребиха, циркулираха всякакви слухове и мълви, сега чух една откъслечна фраза за ексел и не знам точно кое, къде го било имало.

фотография пета

Минахме и през пазара на граф Игнатиев, откъдето купихме половин кило домати, една краставица, една тиквичка, магданоз, за да си направим салата за обяд, в хладилника имах домашно сирене, пътьом по Неофит Рилски, в началото на малките пет кьошета, до една кофа за боклук зърнах този, както по-късно каза една приятелка, тъжен натюрморт, не искам нищо да казвам с него, просто го видях и насочих обектива към него, фокусирах и натиснах копчето (а какво искаш да кажеш с тези снимки, ме попита Петър, когато му връщах фотоапарата, нищо, му казах, просто снимах, му казах, преди да се метне на велосипеда си и да изчезне в сумрака).

фотография шеста

Преди да се качим, за да направим салата, звъннах на Калин и Лъчо, те живеят на отсрещния ъгъл, понякога минавам покрай тях, когато вечер минава десет, отдолу им подхвърлям камъчета по прозореца, те са си вкъщи или не, когато после се качвам у тях, понякога имат домашно сирене и домашно кисело мляко, които са страшно вкусни, та звъннах отдолу, заредих се да снимам онзи, който ще се покаже, нямаше никой, затова снимах само прозорците им (няма да мога да снимам по-късно и врабчетата захапали от две страни тиквената семка и дърпащи я за себе си, както и момчето, което си чопва бонбон от сергията, докато баба му плаща, тя го усеща, перва го по ръката, връща незабележимо бонбона, просто няма да имам време да вадя, да нагласявам).

фотография седма

После в стаята снимах салатата, до нея начупена пита, чинията с лалето, пълна с меденки, една празна чиния с цветчета и вилица и цигарите на Иван (битов натюрморт, ще каже един приятел и ще добави, само Йовков му липсва на масата), по-късно ще снимам и всякакви други неща, ъгъла с часовника ми, компютъра, виждащото се от прозореца, оранжевеещото се одяло, купчината книги до масата, съчленена от кашони, пълни със списания и книги, рафтовете ми, съчленени от дъски, кашони и купчини книги, тук на тази снимка се вижда най-ясно бурканчето с остатъците от изострените моливи, събирам тези отпадъци, да ги наречем стърготини, в някое красиво бурканче, предишното беше от нескафе, това сега е от лютеница, и когато се напълни, го подарявам някому.

фотография осма

А това е салата от марули в Анна Николова. Имаше и ягоди, и череши, и палачинки, и агнешка дроб сърма, които също съм снимал (през деня ще снимам и една друга дроб сърма, леко замъглена, пак в Кукления театър на Гурко и на един от двата кадъра ще се подава вестник с размазано заглавие: Какво ви чака тази седмица), говорехме за всякакви неща, дори за Сенека, цитираха на латински, аз питах: на български това какво значи, превеждаха как бил казал, че имам повече, отколкото се надявах, но може би съм се надявал повече, отколкото е трябвало, и с това как добре се преподавали миналите времена на латински. Вече се здрачаваше, беше към осем и половина вечерта, светнахме лампата, слабо грейна отгоре, щраках, Петър и тук изкритикува откъде трябвало още светлина да ми идва. Още по-хубава щяла да стане. Аз и така я харесвам.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2005, № 6 (67)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.