ПИСМА ДО ПЕТЪР

(33)

Николай Бойков

web

26 май
6.27-7.39

Преди представлението на Театър “4 х С” и “2 in 1” “THE BLIND MEN - СЛЕПЦИТЕ”, пременил се в синята си риза на цветченца се помотах из софийските централни улици, позяпах откриването на Панаира на куклите: сфери, малко по-големи от човешки бой, обвити от полупрозрачен бял плат, задвижвани от крачещ в тях човек, се търкаляха по тротоара на Гурко, пресичаха самия Гурко на светофара или неправилно, причиняваха известна суматоха и задръстване пак по Гурко, някои шофьори нетърпеливо бибиткаха, добре, че беше неделя, когато почти няма движение, сферите се отърколиха до паркчето оттатък Гурко, срещу сладкарница Лучано, появиха се и мажоретки и духов оркестър, май от английската гимназия, леко нестройно оркестъра, преобладаван от по-силната половина, която като се подсмихваше, засвири Тих бял Дунав, а мажоретките заподскачаха и заразмятаха крака и затръскаха в ръце нещото, дето мажоретките по цял свят тресат в ръцете си, хора се спираха, скупчваха се около оркестъра и мажоретките, баби показваха на внуците сферите, дето насам-натам се търкаляха и възпрепятстваха потока на МПС-тата, стана към 17.30 и се втурнах към Народния да не изпусна Слепците, изчакахме пред вратите на залата, когато влизахме, артистите ни посрещаха, слагаха ръка отпред на гърдите ни и отзад на гърба ни и ни отвеждаха до осветено място в средата на залата, приличащо на арена, мен ми се падна българина, казах му: по-леко, че ми действа много еротично, та скупчихме се в средата на залата, почна представлението, между нас търчаха артистите и чувахме началните думи на български и на английски, или може би първо търчаха между нас артистите, а после на тъмно или полутъмно чувахме началните думи, за мига на смъртта, за виждащите и чуващите и който виждал, той чувал и че в мига на смъртта сме проумявали, виждали истината, та почна представлението, скупчилите се хора се разпръснаха в залата, някои приседнаха по пода, други на стъпалата назад и нагоре, трети в няколкото стола, пръснати в залата, играеха без думи, който вижда, да чува, понякога разчитах играта, заиграваха с публиката, част от нея, май артисти от университетския театър или от другаде се включваха на момента в играта, точно пред мене на едни девойки нещо предадоха чрез движения, но се оказа, че това, което те едни на други си запредаваха беше като доста голям бръмбар или бе може би охлюв, друг път не разбирах за какво става дума, виждах, но не чувах, публиката явно най-лесно схващаше и реагираше на скечовете и геговете, свързани със сексуалните съдържания, бях почти на критичната точка на неразбирането, по едно време почнаха да казват числа на унгарски, два пъти казаха и едно изречение като скоропоговорка, дето чувах всяка дума, но не схващах смисъла, aki bújt aki nem megyek, казваха числата, включих се с превод в ефир, до трицифрените всичко бе окей, при четирицифрените трябваше да си ги повторя, за да ги кажа на български, около петнадесетото-двадесетото число вниманието ми поотслабваше и трябваше да си повторя числото, за да го преведа, понякога само приблизително го превеждах: четири хиляди петстотин шестдесет и няколко, все повече виждах, но не чувах, по едно време заговориха на английски, чувах и виждах, но съвсем не разбирах, почти да кажа на български: моля, някой да ни превежда, но се възпрях, може би пък било предварително известено, но не бе, както после ще разбера, та говорейки на английски, стигнаха мястото, дето подхвърляха нещо, приличащо на плод в корема на майка като на видеозон, подхвърляха го в ръце, после видя се: пиле е, после, че е печено, предлагаха на публиката от него, от тялото му, казваха флауърс, все едно: заповядайте, вземете си, похапнете си, някои взеха си, но не ядоха, после свърши, на излизане дъжд се лееше, спряхме се, заразпитвах какво е това aki bújt aki nem megyek, оказа се клишето от играта на жмичка, но езиково все не разбирах, накрая все пак проумях къде трябва да сложиш паузите, за да има и смисъл: aki bújt, aki nem, megyek: скрил се, нескрил се, тръгвам, в детството май казвахме: едно, две, три, отварям очи.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2005, № 5 (66)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.